О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 437
София, 08.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1241/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. К. И. от София, чрез пълномощника й адв. Д. Г. от АК-София, срещу решение от 21.06.2012 г. по гр.д. № 10249/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.05.2011 г. по гр.д. № 8397/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.К., 77 състав. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу „Диагностично консултативен център ХХІV-София” ЕООД, за отмяна на заповед № РД-15-009 от 04.02.2010 г. на управителя, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” – иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът „Диагностично консултативен център ХХІV-София” ЕООД, София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Поддържа, че липсват предпоставки за допускане на обжалването, тъй като представените съдебни решения са неотносими към разглеждания спор, който има за предмет законността на наложено дисциплинарно наказание.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на които текст се позовава касаторката, поради следното:
С изложението към касационната жалба касаторката представя решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/ 2008 г., І г.о. на Върховния касационен съд и решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд. Позовава се и на Тълкувателно решение № 2 от 21.06.2012 г. по тълк.д. № 2/2011 г. на ОС Наказателна колегия на Върховния касационен съд. Първите две решения касаят процесуалноправна проблематика – относно събирането, обсъждането, преценката и мотивирането на съдебното решение в частта за доказателствата. Тълкувателното решение на ОСНК пък засяга статута на лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции на управление на чуждо имущество, с оглед възможността да отговарят на основание чл.93, ал.1, б.”б” НК, като длъжностни лица. Касаторката не извежда, обаче, материалноправен или процесуалноправен въпрос, както я задължава чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Това нейно задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки за значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са приповторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Следва да се има предвид и това, че дисциплинарната отговорност по КТ е различна от наказателната отговорност и дори може да се реализира паралелно с нея, ако са налице предпоставките за това – чл.186 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 21.06.2012 г. по гр.д. № 10249/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.