О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 281 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “П” А. , гр. Д. и “П”А. , гр. Д. срещу решение № 186/14.11.2008г., постановено по т.д. № 357/2008г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 236/25.10.2006г. по т.д. № 64/2005г. на Д. окръжен съд в частта по главния иск за осъждане на касаторите да заплатят на “А” ЕА. сумата от 60866.67 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът “А” ЕА. , гр. К. оспорва жалбите и претендира заплащането на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Варненски апелативен съд е приел, че двете процесни автоцистерни са доставени на ищеца “А” ЕА. от праводателя на ответниците въз основа на договор от 17.07.2001г. В гаранционния срок са се появили дефекти, които не позволявали ползването им по предназначение и въпреки двукратно направените ремонти недостатъците не са отстранени, поради което цистерните били спрени от движение. На основание чл.79, ал.1 ЗЗД и съгласно чл.82 ЗЗД решаващият състав е присъдил обезщетение за вреди в размер на платената продажна цена, представляваща фактурната стойност, без приспадане на амортизации и без цената на ходовата част, тъй като последната не можела да се ползва извън цистерната.
Според касатора “П” А. решението противоречи на константната съдебна практика относно приложението на чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК /отм./, според която указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Твърди, че указанията в случая са били за приложението на чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД.
Касаторът “П” А. обоснова противоречието с практиката и значението на произнасянето на ВКС за точното прилагане на закона с постановяване на въззивния акт при неспазване на указанията на ВКС в отменителното решение.казанията са тълкувани в смисъл, че въззивният съд е следвало да се произнесе по иск с правно основание чл.79 ЗЗД, а не по чл.55 ЗЗД.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторите не са формулирали конкретен процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касаторите оплаквания за неизпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение относно произнасянето по иск с правно основание чл.79 ЗЗД представляват основания по чл.281, т.3 ГПК, а и не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд. По същество в жалбата се оспорват изводите на инстанцията по същество за размера и начина на определяне на вредите и следователно до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Изводите на апелативния съд не са основани на тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186/14.11.2008г., постановено по т.д. № 357/2008г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА “П” А. , гр. Д., ул.”К” № 66 и “П”А. , гр. Д., ул.”К” № 66 да заплатят на “А” ЕА. , гр. К., 3321, сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.