Определение №438 от 11.10.2019 по ч.пр. дело №3384/3384 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

гр. София 11.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3384/2019 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. К., назначен за процесуален представител на Г. А. Ч. против определение № 345/02.08.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново по възз.ч.гр.д. № 687/2019 г., с което е потвърдено определение № 284/09.04.2019 г. по гр.д. № 1230/2018 г. по описа на Районен съд – Бяла.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Следва ли съдът, след назначаване на пореден процесуален представител на ищеца да укаже изрично в своето разпореждане, че все още има според него неизправности в исковата молба и следва да бъдат изправени ?“; 2. „Допустимо ли е съдът да постанови връщане на исковата молба като нередовна и да прекрати производството по делото поради нередовности, които са изправени, но съдът е счел за хаотични и неясни, респективно неизправени ?“; 3. „Какви са последиците за ищеца от неизпълнението на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата?“. Според жалбоподателя формулираните въпроси са разрешени в противоречие с решение № 434/13.05.2010 г. по гр.д. № 700/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 869/12.12.2012 г. по ч.гр.д. № 776/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 891/28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 84/07.03.2011 г. по ч.гр.д. № 410/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 504/16.06.2009 г. по гр.д. № 700/2009 г. по описа на ВКС, I г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията и за да се произнесе,взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима –подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А. Ч. против М. К. Ч. за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 04.12.2017 г. по образуваното гр.д. № 8417/2017 г., Районен съд – Русе е оставил исковата молба без движение и е дал конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности. Делото е било преразпределено на друг състав и са дадени нови указания в закрито заседание на 16.01.2018 г., в изпълнение на които по делото е постъпила молба с вх. № 12865/26.03.2018 г, в която единствено ищецът е посочил адреса на ответника. С определение № 2103/10.04.2018 г. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси по делото и му е предоставена правна помощ. Последователно всеки от назначените служебни адвокати е бил освобождаван от съда по подадена молба. С молба вх. 23800/05.06.2018 г. за освобождаване като представител на ищеца, уточнение на исковата молба е направено и от адв. В. Д..Искането му за освобождаване е уважено и тъй като нередовностите на исковата молба не са били отстранени с определение от 20.06.2018 г. са дадени указания на поредния служебен адвокат, който отново депозира искане за освобождаване от участие. След отвеждане на всички съдии от Русенския районен съд спорът е изпратен за разглеждане и решаване на Районен съд – Бяла, където е образувано гр.дело № 1230/2018 г. по описа на съда. С разпореждане № 66 от 22.01.2019 г. са дадени нови конкретни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и е назначен нов особен представител – адвокат Д., за което ищецът е бил изрично уведомен. На 07.02.2019 г. адвокат Д. депозира молба за освобождаване. На 20.02.2019 г. ищецът депозира по делото молба-уточнение, която преповтаря изложеното в молбата от 04.06.2018 г., депозирана пред Районен съд – Русе и наименована „искане“. Сочат се нови обстоятелства: с Решение № 159/28.01.2019 г. делото (не става ясно кое дело) е приключило, че експертизата е назначена по гр.дело № 584/2018 г. на РС-Велико Търново и че производството по преписка № 163/2016 г. на РП-Велико Търново не е приключило. С разпореждане № 196/01.03.2019 г. за особен представител на ищеца е назначен адв. И. К., като е разпоредено да му бъдат връчени преписи от исковата молба, доказателствата и разпореждане № 66 от 22.01.2019 г. Съобщението с приложенията е получено лично от адвокат К. на 07.03.2019 г., като в указания от съда срок нередовностите на исковата молба не са отстранени, не е постъпило каквото и да било изявление от страна на назначения служебен защитник.
С постановеното в първоинстанционно определение № 284/09.04.2019 г. съдът е върнал исковата молба на Г. А. Ч. и е прекратил производството по делото. Изложените обстоятелства са подробно описани и взети предвид при постановяване на атакуваното въззивно определение. Окръжен съд – Велико Търново е посочил, че назначеният служебен адвокат е бездействал и не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба нито в указания законоустановен едноседмичен срок, нито към момента на произнасянето на въззивната инстанция. Съдът е счел, че исковата молба действително страда от пороците на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, а дадените от първоинстанционния съд указания са точни, ясно и разбираемо формулирани, като изрично е посочено и какви ще бъдат последиците от неизпълнението на указанията. Окръжен съд – Велико Търново е приел, че неотстраняването на констатираните нередовности законосъобразно е довело до връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Във връзка с направените възражения от жалбоподателя изрично е посочено, че с молбата, подадена лично от ищеца на 20.02.2019 г., не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба. Напротив съдът е намерил, че тя съдържа хаотични и неясни твърдения и доводи, като подробно ги е разгледал и анализирал и е посочил, че не става ясна претенцията на ищеца нито по отношение на предмет и размер, нито по отношение на период и начин на предявяване. Приел е, че редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на делото в съответната инстанция, указанията на първоинстанционния съд са законосъобразни, а неизпълнението им води до последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. По отношение на първият въпрос следва да се посочи, че в съобщението до адв. К., назначен с разпореждане № 196/01.03.2019 г. на Районен съд – Бяла по гр.д. № 1230/2018 г. изрично е посочено, че съдът е констатирал нередовности на исковата молба с разпореждане № 66/22.01.2019 г. и същото следва да му бъде връчено за отстраняването им. Следователно така поставения въпрос въобще не може да се отнесе към данните по делото. Вторият въпрос съдържа становището на жалбоподателя относно отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба. Тази преценка обаче принадлежи на съда, който не може да се произнесе по неуточнена претенция, тъй като както безспорно е прието редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането ?, поради което въпросът може да се разглежда единствено като оплакване по правилността на решаващите изводи. Последният въпрос също не отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той отново съдържа оценъчно съждение на касатора и изисква касационната инстанция да се произнесе по правилността на извършените съдопроизводствени действия, преди да е установено наличие на основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки, каквито не са и посочени.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 345 от 02.08.2019 г., поставено от Окръжен съд – Велико Търново, по ч.гр.д. № 687/2019 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top