О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София 14.12.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело 4008 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 11619/26.10.2017 г. от Г. Д. Н., чрез адв. П. С. за допълване на определение № 356/18.10.2017 г. по гр.дело № 4008/2017 г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.248,ал.1 ГПК в частта на разноските, като в полза на молителя се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 331.59 лв.
Ответникът по молбата Х. В. Г., чрез адв.И. Н. в писмен отговор е мотивирал становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че в настоящото производство по отмяна няма представено адвокатско пълномощно, нито договор за правна защита и съдействие между молителя и неговия адвокат, нито в кориците на делото се съдържа такова пълномощно. Сочи, че извлечението от банковата сметка не може да бъде доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, че искането за разноски не е подадено в срок, че не са представени доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 26.10.2017 г. в едноседмичния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е неоснователна по следните съображения:
С определение № 356/18.10.2017 г. по гр.дело № 4008/2017 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане молба вх. № 5105031/06.07.2017 г., подадена от Х. В. Г. от [населено място], чрез адв.И. Н. за отмяна на влезли в сила определения: № 11609/28.04.2017 г. и № 3166/07.02.2017 г., двете постановени по ч.гр.дело № 12882/2016 г. на Софийски градски съд на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК и е прекратено производството по делото. С определението не са присъдени разноски в полза на ответника по молбата за отмяна Г. Н..
В производството по настоящото дело по подадената молба за отмяна Г. Д. Н. е подал писмен отговор, чрез адв. П. С., в който подробно е мотивирано становище за недопустимост на молбата и алтернативно за неоснователност на същата. В писмения отговор е заявено искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора не е приложен договор за правна защита и съдействие, нито адвокатско пълномощно. Такива не са представени и впоследствие от молителя. Представено е извлечение от сметка на адвокат П. С., от която е видно, че по сметката е постъпила сумата от 331.59 лв., като в графата основание за плащане е отразено с латински букви името на Г. Н. и е посочено производство по отмяна на 476513.
От приложените пълномощни по гр.дело №4765/2013 г. на Софийски районен съд и гр.дело № 6583/2015 г. на Софийски градски съд се установява, че молителят – ищец е упълномощил адв. С. да го представлява в хода на делото пред първата и въззивна инстанция. Във всяко от адвокатските пълномощни е отразено, че процесуалното представителство касае и производствата по отмяна. Следователно пълномощното на адв.С. има сила и за производството по отмяна, каквото е настоящото.
Съгласно разясненията, дадени в т.решение № 6/06.112013 г. 2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 разноските са направените от страните разходи по водене на делото и те са държавни такси и разходи за производството – чл. 71, ал. 1 ГПК. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Прието е, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
Според цитираното тълкувателно решение само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Поради това, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая молителят Г. Н. претендира заплащане на разноски за настоящото производство за отмяна на влезли в сила определения за адвокатско възнаграждение. По делото не е приложен договор за правна защита и съдействие въз основа на който да се приеме, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от молителя на упълномощения от него адвокат. Писмената форма на договора за адвокатска услуга е условие за доказване. Освен това приложеното извлечение от банкова сметка на адв.П.С. не дава основание да се направи извод, че молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за извършена правна защита и съдействие от адв.С. именно по настоящото дело – № 4008/2017 г. на ВКС, IV г.о.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за допълване определението от 18.10.2017 г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.248,ал.1 ГПК в частта за разноските следва да се остави без уважение. Молителят не е доказал да е заплатил адвокатско възнаграждение – т.е. не е доказал да е направил разноски в производството по отмяна на влезлите в сила определения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба вх. № 11619/26.10.2017 г., подадена от Г. Д. Н., [населено място],[жк]II част, [жилищен адрес] чрез адв.П. С., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б за допълване на основание чл.248,ал.1 ГПК на определение № 356/18.10.2017 г. по гр.дело № 4008/2017 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 331,59 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: