О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София 16.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3098 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. И. М., чрез адв.Н. Я. срещу решение № 77/02.05.2017 г. по в.гр.дело № 378/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 278/10.06.2016 г. по гр.дело № 1132/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу С. И. М., като е отнето в полза на държавата движимо, недвижимо имущество и суми пари на обща стойност 2 847 297.43 лв.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, съответно за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесулните правила и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.
В изложението са формулирани въпросите: 1. длъжен ли е съдът да следи служебно при проверка за допустимост на иска и при констатиране на допуснати нарушения на императивна материално правна норма, визирана в чл.25,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ – липса на уведомление от прокурора, попълнен образец – Приложение № 1, съобразно чл.7 от Инструкция № 513/11.03.2013 г. да остави исковата молба с правно основание чл.74,ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, при дерогиране на общия принцип визиран в чл.127,ал.1 ГПК., решен в противоречие с практиката на ВКС – т.р. № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. дело № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС и т.р. № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. 2. представянето на доказателства към искането при завеждане на делото пред съда по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, от които да е видно как е определена цената на иска и от които може да се направи обосновано предположение/по смисъла на ЗОПДНПИ/, че дадено имущество е незаконно придобито и обуславя правото на комисията да предяви иск, представлява ли условие за допустимост на иска с оглед принципа за изключване приложението на общия закон от специалния, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.74,ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ЗОПДНПИ//отм./ от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ срещу С. И. М.. Искът е уважен, като в полза на държавата е отнето движимо и недвижимо имущество, съответно неговата равностойност и суми пари, подробно описани в решението.
Прието е, че производството по делото е образувано за разглеждане на редовно предявено от КОНПИ искане с правно основание чл.74 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.62, чл.63, чл.70 и чл.72 от ЗОПДНПИ/отм./ против ответника С. И. М.. Прието е също, че са спазени изискванията на ЗОПДНПИ/отм./, като с решение № 496/02.10.2014 г. на КОНПИ е образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество против С. М. във връзка с постъпило от Уведомление от Окръжна прокуратура П. с вх. № УВ-14-2 от 6.01.2014г., че към него е представено Постановление за привличането на С. М. като обвиняем по ДП № С-134/2013 г. по описа на ОП – П. от 04.01.2014 г. за престъпление по чл.253 ал.5 във вр. с ал.3 т.2,във вр. ал.2 ,във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. ал.1 от НК, за това че при условията на продължавано престъпление за периода от началото на м.март 2009г. до края на м.октомври 2013г. в съучастие като съизвършител с И. С., И. М., Г. И. С. и Е. И. М. получили, държали и използвали по-вече от два пъти средства и имущество на стойност 2 150 000 щ.долари с левова равностойност 3 084 218лв, като средствата и имуществото са в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за които знаели към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпления по чл.209 и чл.329 от НК. Посочил е, че престъплението по чл.253 пропада в обхвата на чл.22,т.18 от ЗОПДНПИ/отм./. Определен е периода на проверката от 6.01.2004. до 6.01.2014г. Взето е решение № 619 от 2.12.2014г. на КОНПИ на основание чл.11 ал.1, вр. с чл.61, ал.2, т.2 и чл.74 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ да се внесе в Окръжен съд – Плевен искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 2 847 297.43 лв. от С. И. М.. Към искането за приложени писмени доказателства, приложени в том първи на гр.дело № 1132/2014г. на Плевенския окръжен съд. Преценено е за неоснователно възражението на ответника в писмения отговор за недопустимост на иска, поради непосочване към искането на доказателства, от които да се установи как е бил определен размера на иска, като е прието за безспорно, че цената на иска е определена в искането. Съдът е приел, че доказателства са представени към искането на КОНПИ, за разглеждането на което е образувано производството по делото. Според съда, дори и да не са представени доказателства, установяващи спорното право, каквото е било твърдението, че не са представени доказателства относно начина на определяне цената на иска, а не касаещи спорното право, съдът не разполага с правомощия да оставя исковата молба без движение като нередовна. Прието е, че не са налице нередовности на искането по чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, които да са основания за производство по отстраняването на такива при проверка на редовността на исковата молба по чл.129 ал.2 от ГПК. С оглед неоснователността на това възражение на ответника е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че по въпроса относно недоказването на фактическия състав на спорното право следва да се произнесе по същество.
Съдът е приел, че съгласно чл.62 от ЗОПДНПИ/отм./ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, като според чл.1 ал.2 от този закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Посочил е, че по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ „имущество” е материални и нематериални активи, движими и недвижими вещи или ограничени вещни права. Прието е, че предмет на изследване в производството е увеличението на имуществото на проверяваното лице през периода на проверката, оценено по реда на чл.69 от ЗОПДНПИ/отм./ доходите от законни източници, дефинирани в §1,т.4 от ДР и направените разходи, включително „обичайните”, посочени в §1, т.6 от ДР, както и възникналите задължения. Прието е също, че ако в резултат на този анализ се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законни източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на средствата е незаконен. Посочил е, че с разпоредбата на §1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, действал към датата на подаване на мотивираното искане – 3.12.2014г. смисълът на понятието „значително несъответствие”, използвано в разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./, постановяваща кога е налице обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито в хода на проверката на КОНПИ, е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се е на §1, т.5, според който „нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с обичайните и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Прието е, че подлежи на отнемане и частично или изцяло преобразуваното имущество, когато частично или изцяло незаконно придобитото имущество е преобразувано в друго имущество – чл.70 от ЗОПДНПИ/отм./. Ако имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.
С оглед на посочената относима правна уредба на отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество въззивният съд е приел, че предпоставки за основателността на предявеният от КОНПИ са: 1. законност на проверката на КОНПИ; 2. установяване незаконно придобито имущество през проверявания период – имущество, за придобиването на което не е установен законен източник и 3. ако се установи незаконно придобито имущество следва да се установи значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице.
Прието е, че е налице първата предпоставка. Прието е също, че проверката е започнала във връзка с повдигнато срещу С. И. М. обвинение в извършване на престъпление по чл.253 от НК, което попада в обхвата на чл.22 ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./.
Съдът е приел, че са събрани редовно данни от КОНПИ във връзка с относимите факти относно придобитото имущество, средствата за придобиването му, разпорежданията с него, за приходите на ответника от законни източници, за разходите на проверяваното лице. Посочил е, че след като КОНПИ е приела , че е налице обоснованото предположение, че част от имуществото, придобито през проверявания период, е незаконно придобито, въз основа на доклад на директора на ТД на КОНПИ П. , КОНПИ е взела решение за внасяне на искане пред Окръжен съд – Плевен за допускане на обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, в което имуществата са конкретизирани. Прието е, че проверяваното лице С. М. е поканено в изпълнение на задълженията по чл.57 от ЗОПДНПИ/отм./ да представи писмена декларация във връзка с посочените в тази разпоредба факти, което писмо е получено от И. С. – баща на С. М. на 15.10.2014г. Прието е също, че с получаването на това писмо е дадена възможност на проверяваното лице за участие в производството пред комисията – чл.60 от ЗОПДНПИ/отм./. С оглед на посоченото е изведен извод, че извършената от КОНПИ проверка, послужила за вземане на решение за внасяне на искане за отнемане на незаконно придобито от С. М. имущество, предмет на настоящото производството, е законна. Посочил е, че от ответника С. М. и неговия пълномощник адвокат Н.Я. не са правени конкретни възражения за незаконност на проверката на КОНПИ.
Прието е, че по въпроса за вида на придобитото през проверявания период имущество по делото са събрани писмени доказателства. Прието е също, че са придобити следните имоти: полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда, находящи се в [населено място], [улица], построени върху общински Урегулиран поземлен имот с площ от 350 кв.м., съставляващ имот V-942 в кв.127 по плана на гр.Д.Д., заедно с признатото право на строеж-нот.акт № 23/14.11.2008 г., едноетажна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и лятна кухня, находящи се в [населено място], [улица], построени върху Общински УПИ с площ от 350 кв.м., съставляващ имот ХІІІ -948 в кв.127 по плана на града заедно с признато право на строеж по нотариален акт № 56 от 28.12.2011 г.. Прието е, че са извършени и в двата имота разходи за извършени строителни и монтажни работи. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, от вещото лице П. В., което е установило пазарните цени на недвижимите имоти, на правото на строеж и на извършените разходи за строително монтажни работи по пазарни цени към датата на придобиването и извършването им. Общия размер на разходите за придобиването и СМР в имотите е в размер на сумата 18 800 лв., както са установени в първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че размерът на тези разходи се определя на база пазарната цена към датата на придобиване на имуществото, както е постановено в чл.69, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./. Съдът е посочил, че по отношение на така отразените придобити недвижими имоти, вещно право на строеж и извършени разходи за СМР, както и по отношение на определената от вещото лице пазарна цена, ответникът не е направил възражение в писмения си отговор, нито пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба. Прието е, че единственото възражение е, че към искането не били представени доказателства за метода – начина на определяне на цените на придобитото имущество от КОНПИ в искането, въз основа на което е образувано производството, което водело до недопустимост на искането. Възражението е преценено за неоснователно. Приел е, че към искането са представени доказателства, а установяване наличието на предпоставките за уважаване на искането за отнемане е въпрос по съществото на спора. Преценено е за неоснователно и възражението на ответника във въззивната жалба, че били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането на доказателства, като съдът неправилно и недопустимо допуснал служебно експертизи и изискал служебно писмени доказателства. Съдът е приел, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, на съдебна-автотехническа експертиза, на съдебно-оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза е направено от КОНПИ с молба с вх. № 12971 от 11.12.2014г. в производство по отстраняване на констатирани от съда нередовности на искането, за разглеждане на което е образувано производството по делото. С определение от 9.02.2015г. Окръжен съд – Плевен се е произнесъл по исканията за доказателства. Посочил е, че сведенията относно индивидуализацията на недвижимите имоти са били изискани служебно от съда във връзка с допуснатата съдебно-техническа експертиза. Прието е, че сведенията от [община] за родствени връзки и за смъртта и наследниците на роднини на ответника първоинстанционният съд е допуснал за установяване възраженията на ответника в писмения отговор във връзка с източника на средства за получаване на законни доходи за придобиване на имущество през проверявания период.
Въззивният съд е приел, че през проверявания период ответникът С. М. е придобил моторни-превозни средства, отразени в мотивираното искане. Прието е, че съобразно заключението на съдебната автотехническа експертиза МПС са оценени в съответствие с чл.69, ал.2 т.4 ЗОПДНПИ/отм./ по пазарна стойност към датата на придобиване автомобилите. Прието е също, че правилно определените от това вещо лице пазарни цени на придобитите осем леки автомобила към съответните дати на придобиване – лек автомобил марка „ Ф.” модел „Е.” с рег. № *** към 11.01.2005г.; лек автомобил марка „Ф. М.” с рег. № *** към 20.01.2010г.; лек автомобил марка „О.” модел „А.” с рег. № *** към 20.12.2006г.; лек автомобил марка „М.” модел „С.” с рег. № *** към 5.03.2013г.; лек автомобил марка „БМВ” модел „523 И” с рег. № *** към 18.05.2010; лек автомобил марка „А.” с рег.. № *** с към 27.08.2012г.; лек автомобил с марка „А.” модел 484-2 „Q.” с рег. № *** към 20.08.2013г. , лек автомобил „А.” А6 с рег. № *** към 29.11.2010г. са в общ размер 179722 лв.
Приел е, че са направени от ответника разходи за погасяване на банкови кредити в размер на 1398.26 лв.
Въззивният съд е приел за установено по делото от представените към искането на КОНПИ и допълнително приложени към делото Протоколи за претърсване и изземване, приложени по ДП № С-134/2013г. по описа на ОП П., че от ответника С. М. са иззети предмети и вещи от жълт метал, златни накити. С протокол за претърсване и изземване от 3.01.2014г. са иззети златни предмети от жилищe на адрес [населено място], [улица]. С протокол за доброволно предаване от 5.01.2014г. са предадени от С. Д. Г. закупени от него на 16 или 17.12.2013г. от С. И. М. златни накити. Прието е, че справедливата пазарна стойност на тези вещи е оценена от заключението на компексната съдебно-техническа и оценителска експертиза вх. № 5730 от 18.05.2015г. при определена от вещите лица пазарна стойност 65 лв. за грам злато. Общата стойност на посочените вещи е в размер на 107 471.65 лв., определена при цена 65 лв. за грам.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника С. М., че не били представени от КОНПИ доказателства относно изземането на тези вещи от ответника. Според въззивния съд такива доказателства – протоколите за претърсване и изземване, както и за доброволно предаване са представени още с мотивираното искане. Прието е, че събраните в хода на производството доказателства от досъдебното производство са във връзка с изпълнението на задачата на допуснатата по искане на КОНПИ съдебно-оценителска експертиза.
Преценено е за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че намерените златни предмети не са негова собственост, а на баба му С. И. Т. и, че той не бил собственик на жилището, намиращо се в [населено място], [улица] от което били иззети. Прието е за установено от дадените от самия ответник по реда на чл.176 от ГПК обяснения и от показанията на свидетели, че С. И. М. обитава жилището в [населено място], [улица], което безспорно не е на постоянния му адрес – [населено място], [улица]. Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, направен след пълен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, според който е установено, че намерените в обитаваното от ответника жилище на [улица] , както и продадените на С. Д. Г. златни предмети, са собственост на С. М..
Съдът се е произнесъл и по възражението във въззивната жалба на ответника, че съдът при оценяване на златото пренебрегнал заключението на вещите лица за цена от 32 лв. на грам, каквато била посочената от оценителската екнспертиза изкупна цена. Констатирано е, че в съдебно-техническата и оценителна експертизи с вх. № 7733 от 02.07.2015г. , допусната и във връзка с възражения на ответника, е определена средна борсова цена на златото, съобразена с централния курс на БНБ злато/долар за 14-каратово злато, от каквото са процесните златни предмети, на посочените дати и като е съобразена приложената към заключението Методика за пресмятане на бижутерското злато за 1 грам 14 карата проба 585. Според заключението стойността на отнетите златни предмети 994.78 гр. по протокола за претърсване и изземване от обитаваното от С. М. жилище, находящо се в [населено място], [улица] при цена 38.32 лв. е в размер на 38119.96 лв. Стойността на доброволно предадените от С. Д. Г., продадени му от ответника 658.24 грама при същата цена 38.32 лв. е в размер на 25223.75 лв. Вещите лица изрично са заявили в заключението си, че цената на предметите от друг метал, различен от златото запазват цените си, която е в общ размер 25 лв. по заключението вх. № 5730 от 18.05.2015г. С оглед на изложеното съдът е приел, че при изчисляването на действителната стойност на предметите от злато и златните накити следва да се извърши на основание чл.69 ал.2 т.2 ЗОПДНПИ по централния курс на БНБ. Прието е, че стойността на златните монети, накити и накити от друг метал е в общ размер 62654.85 лв.определена в допълнителното заключение на съдебно-техническата и оценителска експертиза от 2.07.2015г., при определянето на която е използван централния курс на БНБ.
Въззивният съд е приел, че през проверявания период ответникът С. М. е получил преводи от трети лица на парични суми в различна валута чрез системата за бързи разплащания W. U. в размер на 7354.33 лв., чрез „M. G.” в размер на 195.58 лв. Приел е също, че са получени по сметка на С. М. в [фирма] в общ размер 1 860 060.84 щатски долара с левова равностойност в лева по централния курс на БНБ към датата на постъпване на сумата по сметката на ответника за всеки превод в общ размер 2 714 988.26 лв. Като е взел предвид разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, според която по смисъла на този закон „имущество“ е пари, активи от всякакъв вид – материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права”, въззвният съд е приел, че при определяне на размера на придобитото през проверявания период имуществто от ответника С. М., следва да се вземат предвид и получените от него суми по преводи направени по негови сметки от трети лица.
След направения анализ на придобитото имущество и на начина на определяне на действителната му стойност съдът е приел, че през проверявания период от 6.01.2004г. до 6.01. 2014г. С. М. е придобил имущество на обща стойност 2 985 123.28 лв., така както е определено от съдебно-икономическата експертиза с вх. № 4691 от 28.04.2016г. – вариант 2.1. Не е възприет варианта на съдебно-икономическата експертиза за общ размер на придобитото имущество 3 029 940.08 лв., както е посочено в заключението на икономическата експертиза с вх. № 04691 от 28.04.2016г. – вариант 1.1. от делото, при който цената на предметите от жълт метал, иззети от обитаваното от С. М. жилище в [населено място], [улица] доброволно предадените е определена при установена от вещите лица от оценителската експретиза пазарна цена в размер на сумата 65 лв. за грам. При определяне на общата стойност въззивният съд е взел предвид стойността на това имущество, изчислена при съобразяване централния курс на БНБ с оглед разпоредбата на чл.69 ал.2 т.2 от ЗОПДНПИ – 62 654.85 лв.
Прието е, че през проверявания период ответникът С. М. е получил доходи, приходи и източници, от видовете, посочени в §1т.4 от ЗОПДНПИ/отм./ съобразно съдебно-икономическа експертиза от 18.05.2015г. и с вх. № 4691 от 28.04.2016г. Посочил е, че законните доходи от услуги с личен труд по Г., по трудов договор, от пенсия и интеграционни добавки и усвоен банков кредит са в размер на 27 314.89 лв. Доходите от продажба на посочените в заключението четири леки автомобила в общ размер 62 100 въззивният съд е приел, че не следва да се включват, тъй като от заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза от 28.04.2016г. е установено, че към датата на придобиването на тези МПС, ответникът не е разполагал със средства от законен източник на доходи. Посочил е, че ответникът не е правил възражения по начина на определяне на приходите от законен източник, нито е възразил против заключенията на вещото лице в тази част.
Съдът е приел, че през проверявания период ответникът С. М. е направил обичайни и извънредни разходи за издръжка на едночленно семейство и за заплащане на вноски по лизингов договор в размер на 52 601.03 лв., по които също не е направено възражение от ответника. Прието е, че в съответствие с разпоредбата на §1,т.5 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ „нетните доходи“ на С. М. за целия проверяван период са отрицателна величина – извършените обичайни и извънредни разходи в размер на 52 601.03 лв. надвишават доходите, приходите или източници на финансиране в размер на 27 314.89 лв. със сумата 25 286. 14 лв.
С оглед анализа на приходите и разходите на ответника, както и от допълнителното заключение на вещото лице В. В. от 28.04.2016г. е прието за установено, че С. М. не е притежавал законни източници на доходи нито към датата на придобиване на всяко от имуществата, нито за целия проверяван период. Според въззивния съд не са доказани от ответника възраженията във връзка със законното придобиване на част от имуществата, обстоятелство, което е в негова тежест. Изведен е извод за наличие на втората предпоставка за основателност на предявения от КОНПИ иск.
Приета е за установена и третата предпоставка – „значително несъответствие” между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 в редакцията, действала към датата на предявяване на иска, а именно несъответствието да надвишава 250 000лв. за целия проверяван период. В тази насока е прието, че е налице отрицателен нетен доход в размер на 25 286.14 лв. и липса на доходи от законен източник за придобиване на имущество на стойност 2 985 123.28 лв. или значително несъответствие в общ размер 3 010 409.42 лв., което значително надвишава сумата от 250 000 лв.
С оглед на изложеното е прието, че предявеното от КОНПИ искане за отнемане на подробно индивидуализираните в петитума на искането, недвижими имоти, вещни права, движими вещи – МПС, налични суми по банкови сметки, постъпили от трети лица по банкови сметки на С. М., пазарната цена на отчуждените МПС, както и левовата равностойност на изтеглените от сметките суми в чужда валута, е основателно и следва да се уважи изцяло.
Съдът е приел, че същите правилни, обосновани и законосъобразни крайни изводи са формирани и в обжалваното решение на Окръжен съд – Плевен. Приел е също, че жалбата на ответника е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Преценени са за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за недопустимост, недоказаност и неоснователност на искането по отношение на извършени преводи, както и по отнемането на равностойността на изтеглените суми от получени преводи от П.. Посочил е, че няма основание да се намалява стойността на придобитото имущество от ответника със сумата 2 602 769.97 лв. – част от него налична, а друга изтеглена по разплащателни сметки. Посочил е също, че възражението на ответника в хода на процеса е било, че тези средства са били свързани с търговски взаимоотношения между страните – две фирми от Р. П. и С. М.. Съдът е приел, че за установяване основателността на това възражение вещото лице от съдебно-икономическата експертиза В. В. е извършила проверка на представените преводи и на статистическите форми, изготвени съгласно Валутния закон и наредбата за статистика на платежния баланс, че е отразила изводите си в заключението с вх. № 7764 от 03.07.2015г. и е дала допълнителни разяснения в съдебно заседание на 13.07.2015. Посочил е, че вещото лице е заявило изрично, че в международните преводи, по които сумите са постъпили по сметката на ответника, няма вписано основание за преводите от наредителя му. Основание било посочено от страна на получателя – ответника в статистическите форми и декларации, които се изискват при теглене на сумите по Валутния закон. Прието е, че какво основание е посочено и в кой документ е отразено от вещото лице в заключението. Прието е, че не е доказано от ответника, че основанието за получаването на сумите по процесните валутни преводи е във връзка с търговски отношения с чуждестранните лица и фирми. С оглед на това, че не е доказан за процесните преводи конкретен допустим законен източник на доходи по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ според съда те правилно са приети от първоинстанционния съд за незаконно придобито имущество. Прието е, че няма основание стойността на придобитото имущество да се намали със стойността на тези преводи в размер на 2 602 769.97 лв. , както и да се намали със стойността на иззетите жълти предмети в размер на 102 277.95лв., предвид недоказаността, че те са собственост на С. И., при което „да се намали претенцията на КОНПИ до 137 249.91 лв.” Съдът е приел, че не е налице нарушение на закона и при отнемане на левовата равностойност на изтеглените суми по процесните преводи от чужбина. Посочил е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 72 от ЗОПДНПИ/отм./ , според която в случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност правилно е отнета паричната равностойност на изтеглените суми по курса на валутата към датата на предявяване на мотивираното искане.
Преценено е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че е отнето имущество в повече със 120647.07 лв. от посочената в искането цена на иска, поради което съдът се бил произнесъл „плюс петитум” и решението следвало да се обезсили, като делото се прекрати и върне на първоинстанционния съд. Прието е, че с диспозитива на решението си съдът не е отнел имущество на стойност 2 967 761.50 лв., както твърди жалбоподателят, че посочената от него стойност е отразена в мотивите на решението на първоинстанционния съд. Прието е, че въз основа на заключението на вещото лице В. В. първоинстанционният съд е приел, че за проверявания период ответникът С. М. е придобил имущество по пазарни цени в размер на 2 967 761.50 лв., за което не е разполагал със средства от законни източници на доходи за придобиването му, че този извод е направен във връзка с анализа за наличието на предпоставките за отнемане на имуществото и не е стойността на иззетото с диспозитива на решението имущество. Прието е също, че първоинстанционният съд е отнел имуществото, посочено в петитума на искането на КОНПИ, в което не е посочена цена за подлежащите на отнемане налични недвижим имот, право на строеж и МПС. Формиран е извод, че първоинстанционният съд не се е произнесъл плюс петитум и не е налице основание за цялостното обезсилване на решението.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че първият въпрос не е правен, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предявения иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./.
Въпросът е относно формата на уведомлението от прокурора по чл.25,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, което е основание за започване на производство пред КОНПИ за предварителна проверка за притежавано имущество с неустановен законен източник от лица, спрямо които е повдигнато обвинение за престъпление от посочените в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ/отм./ или е отказано образуване на наказателно производство, последното е прекратено или спряно на основанията, предвидени в чл.22,ал. 2 и ал. 3 ЗОПДНПИ/отм./.
Според твърденията на жалбоподателя уведомлението от Окръжна прокуратура до ТД на КОНПИ [населено място] не е в предвидената форма – информацията не е отразена в писмо по образец, съгласно приложение № 1 от Инструкция № 513/13.03.2013 г., не е отправено към адресат-компетентен по действащия към 06.01.2014 г. закон, че последващите действия на Директора на КОНПИ са незаконосъобразни и той не е следвало да образува проверката, доколкото няма никакви права да се самосезира, че уведомлението по отменения ЗОПДИППД не е в състояние да възпроизведе правните последици, визирани в действащия закон към 06.01.2014 г. – ЗОПДНПИ. Твърди се също, че предявеният иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ е поради това недопустим, поради което първоинстанционното решение и решението на въззивния съд са недопустими. В цитираното от жалбоподателя уведомление от Окръжна прокуратура [населено място] посочените правни норми, представляващи основание за предварителната проверка пред КОНПИ и посоченото престъпление, за което е повдигнато обвинение срещу ответника са тези по действащия към м.01.2014 г. ЗОПДНПИ – чл.25, и чл.22,ал.1,т.18, а вместо действащия е цитиран отменения ЗОПДИППД – т.е. в уведомлението е допусната техническа грешка в наименованието на действащия закон за гражданска конфискация. Тази грешка в наименованието на действащия закон за гражданска конфискация към момента на началото на проверката от КОНПИ, след като правилно са посочени действащите правни норми на ЗОПДНПИ не обуславя нередовност, съответно недопустимост на предявения иск за отнемане на незаконно придобитото имущество. Неспазената форма на изискуемото от закона уведомление от органите на прокуратурата до териториалните органи на КОНПИ по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ, а именно информацията по чл.25,ал.2