О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 22.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 4150/ 2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. К. К., чрез пълномощника му адв. Х. К., срещу определение № 365/20.07.2016 г. по ч. гр. д. № 619/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че е било налице основание за отвод на председателя на съдебния състав и на съдията докладчик. Сочи се, че в нарушение на чл. 268 ГПК делото е гледано в закрито съдебно заседание, което е накърнило правото на страната да участва пълноценно в процеса и да отправи искане за отвод. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 9-а, ал.1 и 2, вр. с чл. 10, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, предвиждаща, че за исковете по този закон държавна такса не се събира предварително, е приел за приложим реда за събиране на държавни такси по ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът доразвива тези свои оплаквания и твърди, че въззивният съд не е решил материалноправен и процесуалноправен въпрос, които да са от значение за приложението и развитието на правото.Намира,че неправилно исковата молба не е връчена на ответника и така е лишен от възможността да се запознае с неговите доводи.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационен контрол.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 4138 / 05.07.2016 г. по гр. д. № 1357/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е върната като нередовна подадената от касатора частна жалба с вх. № 10507/20.06.2016 г. срещу постановеното по същото дело определение № 1078/09.06.2016 г. за връщане на подадената от него искова молба, поради неотстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е приел, че и частната жалба е нередовна, тъй като не е заплатена дължимата държавна такса в размер на 15 лв.Това не е сторено както при подаването й, така и в допълнително определения от съда срок с разпореждане № 3834/20.06.2016г. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно размера на дължимата държавна такса е посочил, че съобразно чл. 9-а, ал.1 ЗОДОВ за делата, разглеждани по този закон, се събира проста държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет и че е приложима разпоредбата на чл. 19 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК .Според тази разпоредба дължимата такса е 15 лв., което е указал и първоинстанционният съд. Направил извод, че след като не са изпълнени указанията за съда, частната жалба, като нередовна, подлежи на връщане.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. За да бъде касационната жалба селектирана, касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, от значение за изхода на делото. В случая не е формулиран въпрос и следователно не е доказано наличието на общо основание. Оплакванията и твърденията на касатора са във връзка с правилността на съдебния акт. Същите могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване, но не и във фазата по селекция. Касационният съд не може да формулира сам въпроса въз основа на оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че по аргумент от чл.129 ал.1 – ал.3, чл.131 ал.1 и чл.275 ал.2 вр.чл.262 и чл.263 и чл.276 ал.1 ГПК на насрещната страна се връчва препис от подадената искова молба или жалба, след отстраняване на служебно констатираните нередовности и приемането й от съда. Съгласно чл.278 ал.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание без призоваване на страните и по изключение, само ако съдът прецени, може да разгледа жалбата в открито заседание.Налице е основание за отвод при условията на чл. 22 ал.1 т.5 ГПК само ако съдията е взел участие при решаване на същото дело в друга инстанция, какъвто факт очевидно не е възникнал.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 365/20.07.2016 г. по ч. гр. д. № 619/2016 г. на Окръжен съд- Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: