О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1778/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. В. Ц., чрез пълномощника му адв. В. В., против решението от 15.06.2010 г. по гр.д. № 2098/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Д възз.състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 26.10.2005 г. по гр.д. № 6077/2004 г. на Софийски районен съд, 50 състав, поправено с решение от 11.07.2006 г. по същото дело, в частта, с която е уважен иска на Б. В. Н. срещу касатора с правна квалификация чл. 27 пр. 1 във вр. с чл. 31 ЗЗД.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено в противоречие с т. 9 на ППВС № 1/10.11.1985 г., като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а не по предявения иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗЗД. Решението е постановено в противоречие с т. 2 на същото ППВС, като мотивите не съответстват на диспозитива. Поддържа още, че решението е постановено в противоречие с ППВС № 5/13.02.1980 г. относно установяване на здравословното състояние на ищеца към датата на сключване на договора.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, индивидуализиран от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като е присъдил нещо различно от исканото от ищеца, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В случая въззивният съд по жалбата на ответника по иска се е произнесъл именно по предявения евентуалния иск за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот, по който ищецът е твърдял, че поради психичното му заболяване към момента на сключването му не е могъл да разбира и да ръководи действията си. С оглед уважаването на този иск е приел, че не дължи произнасяне по втория евентуален иск за унищожаване на договора поради измама. Няма несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Твърдяните противоречия с ППВС № 1/10.11.1985 г. не са налице. ППВС № 5/13.02.1980 г. е по въпроси във връзка с производството за поставяне под запрещение, каквото не е производството, по което е постановено обжалваното решение. В него не се съдържат указания за недопустимост на свидетелски показания, нито за събиране непременно на писмени доказателства- медицинска документация. А що се касае до заключение на вещо лице, в случая са дадени заключения на единична съдебно-психиатрична експертиза- основно и допълнително, и на тройна съдебно-психиатрична експертиза. Въз основа на тях и другите доказателства по делото въззивният съд е направил извода си за основателност на иска. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.06.2010 г. по гр.д. № 2098/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Д възз.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: