О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 25.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1883 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №270 от 24.06.08г. по ч.гр.д. №435/08г. на Сливенския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Х. А. Б. против определение от 08.04.08г. по гр.д. №1264/06г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за възстановяване на срока за обжалване на решение №167 от 11.04.07г. по гр.д. №1264/06г. на СлРС. Въззивният съд е приел, че съобщението за първоинстанционното решение е връчено на Х. Б. на 07.12.07г. чрез съсед – И. П. , който се е задължил да го предаде на страната по делото. Разпитан като свидетел в производството, П. е заявил, че е предал съобщението в средата на м.февруари – 14 или 15 февруари 2008г., тъй като до този момент жалбоподателят е отсъствал от дома си. При тези данни е прието, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.37 от ГПК /отм./ като основание за възстановяване на пропуснатия срок. След като Б. временно е променил адреса си, за него е възникнало задължение да посочи по делото нов адрес, на който да бъде призован. Като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят не би могъл да се позове на особено непредвидено обстоятелство, квалифицирайки като такова временната промяна /продължила повече от два месеца/ на адреса си за призоваване.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от Х. Б. В нея се съдържа оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че временно е променил адреса си през периода ХІІ.2007г. – ІІ 2008г. Жалбоподателят твърди, че не е променял адреса си, но поради извършваната от него селскостопанска дейност – отглеждане на трайни насаждения и опазването им от кражби, му се налагало ранно ставане и прибиране в късните часове на деня, в интервала от 5.00 часа сутринта до 10,30 -11 часа вечерта, поради което не е бил своевременно открит от съседа си. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се позовава на определение №98 от 04.05.76г. по ч.гр.д.1183/76г. на ІІ ГО на ВС, в което е прието, че непредаването от съседа на съобщение, че страната трябва да извърши в срок определено действие, е непредвидено обстоятелство, което е основание за възстановяване на срока. В същия смисъл било и определението от 25.03.01г. по ч.гр.д. №484/01г. на СГС, ІІ-Г отд. Обжалваното в настоящото производство определение противоречало на посочената практика и това представлявало основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Ответникът в производството – С. Г. С. от гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Действителната причина, която в конкретния случай е довела до пропускане на срока за подаване на въззивна жалба, е невъзможността Х. А. Б. да бъде открит в дома му през периода ХІІ.2007г. – ІІ 2008г., за предаване на съобщението за първоинстанционното решение от съседа му И. П. Такава пречка не е била налице в случаите, които са били предмет на разглеждане в посочените от частния жалбоподател определения на ВС и СГС. Случаите, по които са се произнесли съдилищата, не са били еднакви и затова не е налице различна практика по един и същ въпрос като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №270 от 24.06.08г. по ч.гр.д. №435/08г. на Сливенския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: