3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 27.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 22 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1025 от 10.06.2013 година по гр.д. № 406/2013 година на Пловдивски окръжен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от Л. И. Г. от [населено място], Пловдивска област против М. А. М. и Х. А. М., двамата от [населено място], осъдени да заплатят солидарно сумата 5000 лева. В решението е прието за установено, че на 16.07.2010 г. вечерта, в заведение „К.” в [населено място], ответниците са извършили хулиганска проява и са нанесли на ищеца побой, причинявайки му лека телесна повреда, за които деяния по образуваното н.о.х.д. № 808/2010 г. на Карловски районен съд им е било наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66 НК. В резултат на нанесения му от ответниците побой, ищецът е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, претърпял е сериозни болки. И. стрес е отключил преодолян в детска възраст говорен дефект – заекване в умерено тежка степен. В резултат на стресогенния фактор, заболяването е рецидивирало, налагайки продължително лечение. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен – извършването на деянието и противоправността му са установени с влязла в сила присъда, в причинна връзка с което деяние са настъпилите за ищеца физически болки, емоционални страдания и негативни изживявания, за които неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 5000 лева.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от М. А. М. и Х. А. М.. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е да се присъжда обезщетение за вреди, когато пострадалия сам е осъществил престъпно поведение, изразяващо се закана за убийство, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса може ли да се приеме за доказано телесно увреждане, за което не е била съставена медицинска документация, както и относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба Л. И. Г. счита, че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос дължи ли се обезщетение на пострадал, когато самият той е осъществил противоправно поведение не е от значение за изхода на делото – няма данни или дори твърдения, че ответниците са нанесли на ищеца телесна повреда поради осъществено от него противоправно поведение, изразяващо се в закана за убийство. Не е обуславящ изхода на спора и въпросът може ли да се приеме за доказано телесно увреждане, за което не е била съставена медицинска документация, тъй като решаващите изводи на съда за характера на причинените на ищеца увреждания са формирани въз основа на приетите по делото медицински свидетелства от кабинет по съдебна медицина, епикриза от хирургическо отделение, диагностично заключение от център за лица с речеви проблеми и писмено становище от 20.06.2011 г. относно проведената на ищеца комплексна терапия за корекция на заекване в ДКТОЦ, [населено място].
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от деликт. В приложеното към касационната жалба решение № 115 от 15.12.2011 година по гр. дело № 275/2011 година на Бургаски апелативен съд, обезщетението за неимуществени вреди е определено въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера му – определеното обезщетение е за неимуществени вреди от смъртта на възходящ, причинена от деликвента по непредпазливост.
Приложеното решение № 206 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 340/2011 г. на Сливенски окръжен съд, в което искът за обезщетение е отхвърлен поради липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, не следва да бъде обсъждано предвид неотносимостта му към повдигнатите от касаторите правни въпроси, вкл. и към обжалваното въззивно решение, постановено след влязла в сила присъда, установяваща вредоносното деяние, противоправността му и виновността на ответниците.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1025 от 10.06.2013 година по гр.д. № 406/2013 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: