О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София 11.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 494/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
Т. М. Д. от гр. С., ж. к. “Л”, бл. 131, ет.9, ап. 39, е подала частна жалба против разпореждането от 17.10.2008 год. по гр. д. № 409/2008 год. на Русенския окръжен съд, с което се връща касационната й жалба, подадена против решение № 414/24.07.2008 год. по гр. д. № 409/2008 год. по описа на същия съд.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се отменяването му, и връщане на делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба – “Т” ЕАД от гр. Р., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е прието, че с решение № 414/24.07.2008 год. по гр. д. № 409/2008 год. Русенският окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 974/2008 год. на РРС и е отхвърлен отрицателния установителен иск на Т. М. Д. от София, за признаване спрямо “Т” ЕАД гр. Р., че ищцата не дължи сумите по издадения срещу нея изпълнителен лист по гр. д. № 2120/03 год. по описа на РРС.
РОС приема, че независимо от дадените във въззивното решение указания, че то подлежи на касационно обжалване, то е необжалваемо съгласно чл. 280, ал. ІІ ГПК, тъй като отрицателният установителен иск има за предмет установяване недължимостта на суми под 1 000,00 лева – олихвяема сума от 595,42 лв., лихва за забава върху тази сума 369,98 лв. и неолихвяема сума от 175,34 лв.
Разпореждането е правилно.
Оплакванията на жалбоподателката, че касационното производство е допустимо и по този въпрос има практика на ВКС –посочени са определение по гр. д. № 456/03 год. на ВКС, 5 чл. с-в, определение по гр. д. № 1116/02 год. на ВКС, 5 чл. състав, и определение по гр. д. № 36/03 год. на ВКС, 5 чл. състав, е неоснователно, и не се споделя от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о.
Посочените определения са постановени при действието на чл. 218а, ал. І б. “а” от отменения ГПК, като недопустимостта на касационното обжалване се отнася за въззивно решение постановено по иск за парично вземане с цена на иска под 1 000,00 лв., докато въззивното решение постановено по установителен иск за недължимост на вземане, което се оспорва от длъжника по несъдебно изпълнително основание, подлежеше на касационно обжалване, макар и искът да е с цена под 1 000,00 лв.
При действието на чл. 280, ал. ІІ от новия ГПК, за недопустимостта на касационното обжалване на въззивното решение меродавно е размерът на обжалваемия интерес да е под 1 000,00 лв., и е без значение дали въззивното решение е постановено по иск за парично вземане, или по установителен иск за недължимост на парично вземане.
Предвид изложеното, като е констатирал, че въззивната жалба не подлежи на касационен контрол, РОС правилно е разпоредил връщането й.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 17.10.2008 год. по гр. д. № 409/2008 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :