3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№438
[населено място],21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1722 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С Е. Ан Д., П. А. Т., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М, Д. Р. А., К Н, Н. П. Е., Д. Р. Г., Д. С. У., чрез пълномощника им адвокат В. Д., срещу определение №448/16.02.2015г. по ч. гр.д.№447/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №9677/22.10.2014г. по т.д. №1263/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав, за връщане на предявената от жалбоподателите искова молба.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като исковата им молба е подадена на 01.03.2013г., преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.Също така твърдят, че не са изменяли претенциите си с подадената от тях допълнителна искова молба.
Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №511/18.06.2014г. по т.д.№4640/2013г. на ВКС на РБ, ТК, определение №435/02.07.2014г. по т.д.№123/2014г. на ВКС на РБ, ТК, определение №559/25.06.2014г. по т.д.№2289/2013г. на ВКС на РБ, в които се приема, че съгласно пар. 15 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ заведените на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ искове подлежат на разглеждане по досегашния ред. Твърди,че същият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №347/05.08.2013г по т.д.№540/2012г. на Старозагорски окръжен съд, както и че въпросът е от значение освен за изхода на конкретното дело, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане №9677/22.10.2014г. по т.д. №1263/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав, за връщане на предявената от жалбоподателите искова молба по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че с изменението на чл.646 от ТЗ / обн. ДВ бр.20/28.02.2013г., в сила от 04.03.2013г./ са променени видът недействителност на извършените от длъжника действия по изпълнение на парични задължения след началната дата на неплатежоспособността, както и видът на исковата защита, поради което е отпаднал интересът от предявените установителни искове за прогласавяне на нищожността на тези действия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частните касационни жалбоподатели само формално са изпълнили изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не са посочили кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че въззивният съд, при постановяване на определението си, е допуснал неправилно тълкуване на закона и на практиката на ВКС и съответно, че не е съобразил разпоредбата на пар.15 от ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./, съгласно която заведените на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ искове подлежат на разглеждане по досегашния ред, не съставлява правен въпрос, а оплакване за неправилност на определението.Дори обаче да се приеме, че частните касационни жалбоподатели са формулирали процесуалноправен въпрос относно приложението на посочените разпоредби на ТЗ и ЗИДТЗ, този въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Предявеният от касационните жалбоподатели на 01.03.2013г. иск, не е с правно основание чл.646 ал.2 т.2 или т.4 от ТЗ, за които разпоредби се отнася пар.15 от ЗИДТЗ, а чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ. В изложението на касационните основания не са изложени доводи във връзка с тази разпоредба и производството по заварените искове с тази правна квалификация след изменението на чл.646 от ТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г., в сила от 04.03.2013г./ По същите съображения и цитираната в изложението задължителна практика на ВКС на РБ и практика на съдилищата, се явяват неотносими към спора, доколко касаят заварените производства по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от частните касационни жалбоподатели допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелаитвен съд
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №448/16.02.2015г. по ч. гр.д.№447/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №9677/22.10.2014г. по т.д. №1263/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.