О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 5.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шест април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1616 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Софийска градска прокуратура против въззивно решение № 5753 от 4.08.2015г. по в.гр.д. № 6894/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І–120-22 от 17.03.2014г. по гр.д.№ 23119/2013г. на Софийски районен съд в частта, в която е присъдено в полза на Д. Т. К. обезщетение в размер на 2000лв. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 НК, за което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 21628/2013г. на СРС, като е обезсилено същото решение в частта, в която е присъдена законната лихва върху главницата от 2 000лв., считано от 8.02.2013г.
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните въпроси:
1. Какъв е критерият за справедливост при определяне на размер на обезщетение от 2 000лв. при потвърждаване на постановения акт? Счита, че съдилищата само общо се позовават на посочения критерии, без да конкретизират релевантните обстоятелства, които го обосновават.
2. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? и
3. При определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди, трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт, общоприето разбиране за справедливост при обезвредата? Според касатора тези два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС №4 от 23.12.1968г и постановени по чл.290 ГПК решения с № 480 от 23.04.2013г. по гр.д.№ 85/2012г.на ІV г.о., № 321 от 26.11.2014г. по гр.д.№ 2516/2014г. на ІV г.о., № 302 от 4.10.2011г. по гр.д.№ 78/2001г. на І г.о. и № 832 от 10.12.2010г. по гр.д.№ 593/2010г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Д. Т. К. е бил оправдан по обвинение за извършено тежко умишлено деяние, при производството продължило две години и четири месеца, при наложена мярка за неотклонение „подписка”, като воденото производство е застрашило кариерата му и е станало причина за прекратяване на служебното му правоотношение, тъй като пострадалият е трябвало да участва в различни процесуални действия /експертизи, привличане като обвиняем, предявяване на разследване, разпити/. Съдът е приел, че сумата от 2 000лв. е достатъчна да овъзмезди следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, както и конкретно установените с гласни доказателства – притеснения /лични и на семейството/,стрес, липса на доверие сред приятелите и колегите, претърпени в резултат от воденото производство, което според свидетеля С. изиграло „решаваща роля” в живота на пострадалия.
В тази връзка, поставените от касатора въпроси, касаещи начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на съда /без първия, който е фактически, а не правен/, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика. В същата са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. Не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че въззивният съд само общо се позовава на критериите, без да конкретизира релевантните обстоятелства. Видно от мотивите, съдът е изброил съотносимите факти, въз основа на които е обосновал изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. /Съмненията на касатора относно обосноваността и правилността на изводите на съда в тази връзка, настоящият съдебен състав не обсъжда, защото в тази фаза на производството подобна проверка е недопустима/. Съгласно горецитираното от касатора Постановление №4/1968г. – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. Затова представената съдебна практика, доколкото е постановена във връзка с различни от настоящия случаи, е ирелевантна. След като при определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение и авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение, установените в практиката критерии са съобразени. Обстоятелството, че факторите, на които касаторът акцентира – обща икономическа среда, жизнен стандарт, общоприето разбиране за справедливост при обезвредата – изрично не са споменати в мотивите на въззивния съд, не обосновава противоречие с практиката на ВКС, тъй като същите изрично са наведени за първи път пред касационната инстанция, а и защото пред вид общия им характер, могат да бъдат преценени като съобразени по подразбиране.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 5753 от 4.08.2015г. по в.гр.д. № 6894/2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.