6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
[населено място], 25.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1950 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ А., [населено място], срещу решение №319 от 19.02.2015г. по т.д. №4064/2014г. на Софийски апелативен съд, дванадесети състав. С него е потвърдено решение №5765 от 30.07.2014г. по т.д. №14099/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І – 14 състав, с което „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ А., [населено място], е осъдено да заплати на Д. Б. на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 114 449,30 лева, незаплатена част от сума по споразумение от 24.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 22.10.2013г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 24 625,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от просрочените плащания по споразумението за периода от падежа до датата на плащането, а за незаплатените суми – до датата на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради това,че изводите на съда са в противоречие с императивната уредба и общите принципи, които уреждат представителството в гражданския процес. Жалбоподателят твърди,че въззивният съд неправилно е възприел изцяло изводите на първата инстанция за това, че младши адвокат може да представлява страна в съдебното производство пред окръжен съд като първа инстанция в случай, че същият придобие пълна адвокатска правоспособност в хода на съдебното производство. Поддържа, че придобиването на правоспособност на адвокат от младшия адвокат няма обратно действие по отношение на процесуалните действия, извършени без правоспособност за самостоятелно представителство. Счита, че такива действия са нищожни и не може да се приеме за валидно извършеното от ищцата потвърждение на тези действия. Поради това поддържа, че тъй като исковата молба е подписана от младши адвокат без съответна правоспособност да извършва сам процесуално представителство по делото, то постановените въззивно и първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по делото бъде прекратено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател отново поддържа доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение, като поставя и следните въпроси: 1.Може ли младши адвокат, самостоятелно и без участие на друг адвокат, да представлява и защитава страни по дела, които се разглеждат пред окръжен съд като първа инстанция, както и да образува такива дела? 2.Липсата на съответна адвокатска правоспособност за извършване на процесуално представителство по дела пред окръжен съд като първа инстанция, води ли до нищожност на извършените от младшия адвокат действия? 3.Подлежат ли на саниране действия, извършени от младши адвокат пред окръжен съд като първа инстанция, в хипотеза, при която в производството по делото бъде придобит статут на адвокат? 4. Допустимо ли е подаването на искова молба от младши адвокат за образуване на дела, които се разглеждат пред окръжен съд като първа инстанция и допустимо ли е решението, постановено по такава искова молба, без да е налице впоследствие представяне на искова молба, подписана от ищеца? 5.Допустимо ли е чрез потвърждаване на действия без представителна власт от страна на ищеца по делото да бъдат санирани нищожните действия на младшия адвокат по подписване и подаване на искова молба пред окръжен съд като първа инстанция, при положение, че нищожността е породена от липса на правоспособност, а не на липса на представителна власт. Поддържа, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разглеждането им от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради грешно тълкуване практика на съда за прилагане на нормите, които уреждат възможността за извършване на процесуално представителство по дела.
Ответницата по касация Д. Б., поддържа,че решението е допустимо и правилно, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационното му обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател за недопустимост на решението и на производството, по което е постановено, поради подаване на исковата молба от лице, нямащо правоспособност да извършва процесуално представителство на страни пред окръжен съд по първоинстанционни дела съгласно чл.20 ал.6 от ЗА – младши адвокат. Приел е иска за основателен, като е установил, че страните са сключили договор, по силата на който за въззивния жалбоподател – ответник по делото, е възникнало задължение да заплати на ищцата сумата от 72 517 евро, при условията на разсрочено плащане. Посочил е в мотивите,че ответното дружество е изпълнило само част от задълженията си по споразумението – платило е част от вноските, като общият размер на неизплатените вноски възлиза на 58 517 евро, с левова равностойност 114 449,30 лева, с оглед на което е уважил предявения иск за същата сума, както и акцесорния иск за мораторна лихва.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Поставените от касационния жалбоподател въпроси относно възможността младши адвокат да представлява самостоятелно страни по дела, които се разглеждат пред окръжен съд като първа инстанция и възможността за саниране на действията на адвоката в тази хипотеза, наред с изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
На първо място, не може да се приеме за доказана вероятна недопустимост на обжалвания акт, която съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС би обусловила допускане на касационното обжалване. Извършената от въззивния съд преценка относно редовността на исковата молба, с оглед представителната власт на подалото я лице, е изцяло в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС. В съответствие с постановките на т.5 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК и ТР 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ОСГК, с разпореждане от 10.11.2014 г. въззивният съд е дал възможност на ищцата да заяви потвърждава ли извършените от нейно име до момента чрез адвокат В. С. П. процесуални действия. С изявление, съдържащо се в изрична писмена молба от 16.12.2014г., ищцата Д. Б. е потвърдила всички извършени от нейно име действия от пълномощника й адвокат В. П., включително подаването на искова молба. С това допуснатите нередовности са отстранени с обратна сила. Съгласно чл.129 ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й .
Първите два поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правни въпроси не са обуславящи за изводите на въззивния съд за допустимостта на предявения иск и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Въззивният съд е обосновал извода си за редовност на исковата молба, не с довода, че младшият адвокат представлява самостоятелно страни по дела, които се разглеждат пред окръжен съд като първа инстанция, а с преценката на извършените от първоинстанционния съд и страните процесуални действия след завеждането на исковата молба. Взел е предвид,че в периода между подаването на исковата молба и първото по делото заседание, младши адвокат В. П. е бил прехвърлен от регистъра на младшите адвокати в регистъра на адвокатите и ограниченията в адвокатската му правоспособност са отпаднали. Съответно е приел, че от този момент адвокат П. е имал право да представлява по пълномощие страни пред окръжен съд по първоинстанционни дела и да извършва от тяхно име процесуални действия, включително и и да потвърждава от тяхно име действия без представителна власт, в това число и подадената от самия него искова молба. Наред с това се е позовал и на представеното във въззивното производство писмено потвърждение от ищцата Д. Б. на извършените от нейно име процесуални действия, включително искова молба. Предвид така обоснования извод за надлежно потвърждаване на извършените от пълномощника на ищцата, в качеството му на младши адвокат, процесуални действия, първите два от формулираните от касационния жалбоподател въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а това изключва необходимостта от обсъждане на посочения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий.
Останалите три въпроса са относими към предмета на спора. Неоснователни обаче са доводите на касационния жалбоподател за наличие на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на законова разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. По приложението на чл.101 и чл.129 от ГПК и задължението на първоинстанционния и въззивния съд при констатирани нередовности на процесуалните действия на страните, е налице трайна и непротиворечива практика, обективирана в редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, служебно известни на настоящия състав: решение №128 от 29.04.2011г. по гр. д. №1356/2009г. на IV гр. о., решение №280 от 30.09.2014г. по гр. д. №2359/2013г. на ІV гр. о., решение №531 от 12.12.2011г. по гр.д. №1536/2010г. на ІV гр. о., решение №12 от 31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на I т. о. и др., както и определения по чл.274 ал.3 от ГПК: определение №81 от 16.02.2015г. по ч.т.д.№3391/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №484 от 30.07.2010г. по ч.гр.д.№409/2010г. на ВКС, ГК, ІV гр.о. определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ІІ т.о. Конкретните причини, довели до нередовност на извършените процесуални действия и начина, по който същите могат да бъдат отстранени: чрез писмено или устно потвърждаване, извършено от самата страна в съдебно заседание или от валидно упълномощен адвокат, са въпрос на преценка на фактите и събраните доказателства във всяко отделно производство. Независимо от това следва да се отбележи,че по въпроса дали действия, извършени без да е налице правоспособност по отношение на пълномощника, могат да бъдат потвърждавани от страната, е даден положен отговор в постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение № 250 от 21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г., на ВКС, ГК, IV г. о. В същото се приема,че когато констатира, че страните са извършили действия чрез пълномощник, който не може да осъществява процесуално представителство, съдът трябва да ги извести за това, като им даде указания да потвърдят лично или чрез пълномощник, но от кръга на лицата по чл.32 от ГПК, извършените до момента процесуални действия. Съществуването на задължителна практика по поставените от касационния жалбоподател въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва наличието на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице пороци, обуславящи вероятна недопустимост на обжалваното решение на Софийски апелативен съд, нито са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на същото решение.
При този изход на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4712 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №319 от 19.02.2015г. по т.д. №4064/2014г. на Софийски апелативен съд, дванадесети състав.
ОСЪЖДА „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ А., [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, да заплати на Д. Б., гражданка на Великобритания, с адрес Хайфийлд К. 9, Лаанфречфа, Кумбран, Г., Ю. У., със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат В. П., сумата от 4712 лева / четири хиляди седемстотин и дванадесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.