О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
[населено място], 06.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 335 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от А. Т. И. чрез пълномощника му адв. С. Х. частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав от 12.05.2011г. по гр.д. № 5410/2009г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за присъждане на разноски. Според жалбоподателя изводът на съда за недоказаност на част от направените разноски, е неправилен. При справка в делото той установил, че действително не са налице доказателствата под № 2 и 3 от молбата, а именно: платена държавна такса 592,26лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 500лв. Тези документи са били прикрепени с исковата молба и неизвестно защо липсват. Що се отнася до таксата за вписване, същата е отбелязана на щемпела за вписване на исковата молба. Доказателството под № 11 по молбата – вносна бележка за депозит на счетоводна експертиза се намира на л. 151 от делото, но съдът не го е взел предвид. По тези съображения се иска отмяна на определението в атакуваната му част и присъждане на посочените суми. Доказателствата за плащането им са представени отново с частната жалба.
Ответниците по частната жалба не са представили писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Частният жалбоподател е ищец по искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С въззивното решение са уважени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, а е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 2760,77лв. В полза на ищеца А. И. са присъдени разноски 868,42лв., дължими от ответника [фирма]. С обжалваното определение от 12.05.2011г. по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ съдът е осъдил ответника [фирма] да заплати на А. Т. И. още 1733,11лв. разноски по делото за двете инстанции и е оставил без уважение молбата в останалата част за присъждане на пълния претендиран размер на разноските 2884,49лв. За да откаже да признае, респ. да присъди,част от разноските съдът е изтъкнал, че липсват доказателства за извършването на тези по т. 2, 3, 4 и 11 от молбата. Това са сумите: 592,56лв за държавна такса по исковата молба, 500лв. адвокатско възнаграждение, 9,70лв. такса за вписване на исковата молба и 92,40лв. депозит за вещо лице.
Установява се при проверка на първоинстанционното дело, че на л.151 се намира вносната бележка за заплатени 92,40лв. за експертиза. Останалите документи: за заплатена държавна такса за завеждане на делото, за вписване на исковата молба и за адвокатско възнаграждение действително не са налице по делото. Същите са представени с частната жалба. Независимо от липсата им към делото съдът приема, че разноските за държавни такси очевидно са направени, тъй като има разпореждане на съда върху исковата молба, че държавната такса е внесена и исковата молба следва да се впише, както и че е извършено вписване на исковата молба, за което е платена такса 7,70лв. /без комисионна/съгласно положения щемпел. Не могат да бъдат извлечени от делото данни единствено за адвокатското възнаграждение в размер на 500лв. По делото е налице друго пълномощно за упълномощаване на същия адвокат, което е представено в съдебното заседание – л. 37 от делото на СРС, а в приложеното към частната жалба не е отбелязано за какво дело и срещу кого ще се извършва защитата и съответно са направени разноските.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че на частния жалбоподател – ищец в процеса са дължими и направените от него разноски за държавни такси и възнаграждение за вещо лице в съответствие с уважената част на исковете. Направените разноски, за които са налице доказателства и които не са били взети предвид от въззивния съд възлизат на 694,66лв. /592,56+9,70+92,40/. Съответно на уважения размер на исковете ищецът има право на 562,19лв. от тях. Тази сума следва да му бъде присъдена. В останалата част относно припадащата се част от адвокатското възнаграждение от 500лв. частната жалба е неоснователна, тъй като не е установено, че тези разноски касаят настоящия правен спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав от 12.05.2011г. по гр.д. № 5410/2009г. в частта му, с която не е уважено искането на А. Т. И. за присъждане на разноски в размер на 562,19лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Т. И. още сумата 562,19 /петстотин шестдесет и две цяло и деветнадесет стотни/ лв. разноски по делото за две инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: