3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№438
С., 06.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6705 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. С., чрез пълномощника му адвокат П. Х., против решение от 2.07.2013 г., постановено по гр.д. № 136 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Силистра, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 71/18.03.2013 г. по гр.д. № 593/2012 г. на Районен съд-Дулово в частта, с която е отхвърлено възражението на Ф. Р. С. за придобиване по давностно владение на нива от 21.000 дка, находяща се в [населено място], м.”К. М.”, представляваща имот 010009 по плана за земеразделяне на селото и нива с площ от 25.014 дка в землището на [населено място], м.”Г.”, представляваща имот 016013 по плана за земеразделяне на селото и същото решение е потвърдено в останалата част за допускане на съдебна делба върху същите имоти между съделителите и при права в съсобствеността: М. Р. А. с 1/3 ид.ч., М. Р. Б. с 1/3 ид.ч. и Ф. Р. С. с 1/3 ид.ч.
Ответниците по касационната жалба М. Р. А. и М. Р. Б. не са изразили становище в настоящото производство.
За да постанови решението си Окръжен съд-Силистра е приел, че не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Р. С. А. и с решение на ОСЗГ [населено място] № 12/15.04.1999 г. са възстановени на неговите наследници – страните по делото. По отношение заявеното от Ф. Р. С. възражение за придобивна давност е прието, че от възстановяването на собствеността до настоящия момент той е обработвал имотите. Изложени са съображения, че когато основанието, на което е установена фактическата власт, произтича от наследяване, както се твърди в случая, то съсобственикът владее само собствената си идеална част, а държи вещта като обща в качеството на държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и за да се приеме наличието на придобивна давност в полза на Ф. С., той е следвало да докаже освен фактическата власт върху имотите, необезпокояван от никого, така и изрично отблъскване от негова страна на правото на останалите наследници върху техните части от процесните имоти, т.е. извършването от него на действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението му да промени основанието си от държане на техните идеални части във владение за себе си, отричайки техните собственически права. /в този смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. и ТР № 1/6.08.12 г. на ОСГК на ВКС/, но доказателства в тази насока липсват по делото.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за прилагането на института на придобивната давност и относно доказване обективирането на намерението да се владееят процесните имоти, като счита, че бездействието на останалите съсобственици срещу поведението на владеещия, не следва да се тълкува в тяхна полза, без да се отчете факта, че ако същите не желаят да се противопоставят на владението по изричен начин и се съгласяват, владелецът няма как да доказва отблъскването на претенциите им.
С. основание за допускане на касационно обжалване не е налице. В Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и ако съсобственика, който упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части превърне с едностранни действия държането им във владение, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с коитко е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части. С решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване, че Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумцията на чл.69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение, като в този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т.е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика, а при липса на такива действия, то промяната в намерението е скрита, а следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл.79, ал.1 ЗС.
След като по поставения въпрос е налице практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, то липсва основание за допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.07.2013 г., постановено по гр.д. № 136 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Силистра, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: