О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 438
София, 09.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март……………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1236/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Д. от [населено място], приподписана от адв. В. М. от АК-Б., срещу решение № VІ-78 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 498/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2109 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 3058/2011 г. на Бургаския районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу ЧСИ Т. Д. К., с район на действие БОС и с адрес за призоваване [населено място], за заплащане на сумата 5780 лева, съставляваща причинена имуществена вреда от неправомерни действия по изп.д. № 64/2009 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.05.2009 г. до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Т. Д. К. от [населено място], ЧСИ с район на действие БОС, оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. С. К. от АК-Б.. Поддържа, че липсват предпоставки за допускане на обжалването, тъй като по първия поставен въпрос има съдебна практика, която съответства на приетото по делото, а по втория въпрос е представено съдебно решение, което е неотносимо към разглеждания спор и не засяга обстоятелства, които са били обсъждани в производството. Претендира разноски по представен договор за правна помощ в размер на 500 лева.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
С изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси:
1. За предпоставките, при които на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил за своята дейност – чл.280, ал.1, 3 ГПК. Отговаря ли ЧСИ при условията на посочения текст за неправомерните си бездействия тогава, когато с оглед характера на осъществяваната от него професионална функция същият е трябвало да действа?
2. Чия е отговорността за незаконосъобразното принудително изпълнение – на взискателя или на частния съдебен изпълнител при материална и процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Според касатора ЧСИ отговаря както за материалната, така и за процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, в какъвто смисъл е приетото в решение № 120 от 08.07.2011 г. по т.д. № 1123/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.отд. Позовава се на наличието на противоречива практика и моли за допускане на обжалването на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По първия въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът. Фактическият състав на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, при осъществяването на който може да се ангажира отговорността за вреди от неправомерни действия или бездействия на частния съдебния изпълнител, е коментиран многократно в практиката на съдилищата, включително в задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Това е видно както от представеното от самия касатор и цитирано по-горе съдебно решение, така и от р. 196 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/2011 г., ІІІ г.о., в което са посочени и други актове. Прието е, че при иск, предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на съдебния изпълнител. В същия смисъл са и мотивите на въззивното решение, които не разкриват никакви различия спрямо установената съдебна практика.
По втория въпрос: Видно от решаващите мотиви на въззивния съд такъв въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. той е без значение за правилното му решаване – в тази насока виж разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Съображенията за неправилност на решението, които са приповторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство, за които е направено надлежно искане и са представени съответни доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-78 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 498/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. К. от [населено място], ЧСИ с район на действие БОС, сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.