О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 28.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №129/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на и. с. , подадена от пълномощника Р. И. , срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ІV гр. с-в, № 994 от 03.06.2009г. по в.гр.д. № 3235/2007г. с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, VІІІ гр. с-в, от 02.12.2004г. по гр.д. № 3150/2002г., с което е отхвърлен иск по чл. 299 ГПК /отм./, предявен от Държавна агенция „Гражданска защита” гр. П. против П. Б. К. за присъждане на сумата 5795,95 лв.
Ответникът по жалбата П. Б. К. от гр. П. в представения писмен отговор изразява становище за недопустимост на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Жалбата е подадена от гл. юрисконсулт Р. И. , упълномощена от председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на М. на и. с. – Георги Г. , поради което следва да се приеме, че е подадена от легитимирано лице. М. на вътрешните работи е определено за правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на М. на и. с. с § 63 ПЗР ЗМВР по ДВ бр. 93/2009г., в сила от 24.11.2009г. – след подаване на касационната жалба.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за присъждане на сумата 5795,95 лв., съставляваща липси по акт за начет на ДА „Гражданска защита”, предявен против П. Б. К. , въззивният съд е приел, че доказателствената сила на акта за начет е оборена. Въз основа на свидетелските показания на М. С. Б. – член на комисията по сдаване и приемане на материалните средства в склада с управител П, и изслушана по делото експертиза съдът е приел, че фактическите констатации в документите, послужили на одиторите при съставяне на акта за начет относно наличността на материалите в склада, не отговарят на действителността, и счетоводната отчетност не е отговаряла на изискванията на чл. 5 от Закона за счетоводството. Въз основа заключението на вещото лице е приел, че през периода на проверката счетоводното отчитане е било само количествено, а не и стойностно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за достоверността на акта за начет, който според него е решен в противоречие с решение № 825/27.05.2008г. по гр.д. № 307/2008г. на Пловдивския окръжен съд, което има за предмет иск по идентичен акт за начет, издаден от същата комисия през същия период от време.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос не е такъв по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той касае обосноваността на изводите на въззивния съд за достоверността на фактическите констатации на акта за начет. Различното решаване на две дела с предмет искове по чл. 299 ГПК /отм./, постановени при различни доказателства – видно от мотивите на приложеното решение 825/2008г. на Пловдивския окръжен съд, не обосновават противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
По постъпилата по делото частна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, следва да се образува частно производство, тъй като същата не може да се разгледа в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ р. с-в, № 994 от 03.06.2009г. по в.гр.д. № 3235/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Да се образува частно производство по постъпилата по делото частна жалба на държавата против определение № 2* от 02.11.2009г. по в..гр.д. № 3235/2007г. на Пловдивския окръжен съд.
Председател:
Членове: