О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 100 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. и В. К. Т., гр. С. срещу решение № 270/25.09.2008г., постановено по гр.д. № 313/2008г. от Хасковския окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 8/04.04.2008г. по гр.д. № 161/2007г. на С. районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на Р. Г. Т. сумата от 5200 лв., представляваща договорна лихва в размер на 3 % върху главница от 40000 лв. по запис на заповед от 21.08.2006г. за периода от 01.08.2006г. до 31.03.2007г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на произнасянето от съда по материалноправен въпрос, по който липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Ответницата не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Хасковски окръжен съд е приел, че ответниците по иска – настоящи касатори са издали запис на заповед от 21.08.2006г., по който са се задължили да заплатят на ищцата сумата от 40000 лв. с месечна лихва от 3 %, считано от 01.08.2006г. По делото не се е спорило, че ответниците са заплатили на ищцата сумата от 40000 лв. Решаващият състав е изложил съображения, че между страните са възникнали отношения по договор за заем с уговорена възнаградителна лихва, която не е заплатена за исковия период и съответно е уважил претенцията.
Според касаторите въпросът, който е от значение за изхода от спора е дали нищожността на записа на заповед означава “от самосебе си” наличие на сключен договор за заем, по който е извършено плащане и се дължи връщане на заетата сума. Цитирани са решения на ВКС – Реш.729/19.05.2003г. по гр.д. № 1506/02г. на ВКС, V г.о. и Реш. № 1414/29.10.2003г. по гр.д. № 2264/02г. на ВКС, ІІ т.о., в първото от които е прието, че нищожният запис на заповед има правната характеристика на разписка, а във второто – че в този случай съдът трябва да изследва съществуващите договорни отношения между страните. Касаторите изразяват становище, че посочената практика не дава отговор на поставения въпрос, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
В случая, касаторът е формулирал материалноправен въпрос, но същият има значение единствено за развитието на правната доктрина, поради обстоятелството, че по делото не се е спорило, че сумата на главницата от 40000 лв. е получена от издателите на документа, озаглавен като “запис на заповед”, както и че същата е върната на заемодателя. Не е съществувал и спор, че на кредитора е отказано издаването на изпълнителен лист съгласно чл.237, б.”е” ГПК /отм./ поради нередовност в реквизитите на документа – липсата на израза “запис на заповед” в текста на документа, т.е. не е прогласена абсолютната му нищожност, а е прието, че същият е изгубил менителничния си характер. В този смисъл, изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270/25.09.2008г., постановено по гр.д. № 313/2008г. от Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.