Определение №439 от 14.7.2010 по ч.пр. дело №230/230 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 439
                                           София 14.07.2010г.
                                         
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети юли  през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
                                                                         
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 230 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Г. срещу определение № 46 от 22.02.10г. по гр.дело № 1958/09 г.на Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязлото в сила решение № 413 от 30.04.09г.на Върховния касационен съд,Първо гражданско отделение, постановено по гр.дело № 1549/08г.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
В писмен отговор ответникът по молбата ДП”Д”-гр. Дулово моли определението да бъде оставено в сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел,че производството по молбата за отмяна е недопустимо поради липсата на фактически твърдения,които да обосноват извод за наличието на основания по чл.303 ал.1,в частност по т.1,т.2 и т.3 от този законов текст.
Определението е правилно. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средства за извънреден контрол на влезли в сила съдебни решения на основания,изчерпателно изброени в закона. Тези основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и не могат да се прилагат разширително,тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. В случая в молбата е посочено,че се подава на основание чл.303 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, но въведените в нея твърдения не сочат за наличието на тези фактически състави,както обосновано е приел съставът на ІІІ г.о. на ВКС при проверката си за нейната редовност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 46 от 22.02.10г.,постановено по гр.дело № 1958/09 г.на Върховния касационен съд,състав на ІІІ г.о,с което е оставена без разглеждане молбата на М. Н. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 413 от 30.04.09г.на Върховния касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.дело № 1549/08г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top