О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 23.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 387/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Р процесуален представителна Ж. “Български художник” – София, против протоколно определение от 18.5.2009 г. по гр.д. №2204/2007 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение ІІ- Б състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение от 09.5.2007 г. по гр.д. №11506/2006 г. Софийският районен съд, І ГК, 51 състав, е отхвърлил предявения от Ж. “Български художник” София, против Л. Г. Н., иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата 28852 лева.
Въз основа на въззивна жалба от ищеца – ЖСК“Български художник” – град С., е образувано гр.д. №2204/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Б състав. В хода на въззивното производство от ответника по въззивната жалба е поискано спиране на производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, което съдът е уважил. Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./. Съдът е стигнал до извод, че е предявен иск за нищожност на сделки по два нотариални акта, на които се основава правото на собственост на ЖСК“Български художник”, придобито през 1994 г., върху идеални части от терена, върху който са построени сградите, и този иск има преюдициално значение спрямо искът по настоящия спор. Прието, че искът за нищожност и съответно произнасянето по него има отношение и обвързва неограничен кръг от лица и рефлектира върху правото на собственост на ищеца върху процесния терен, върху който са построени съответните сгради, включително и върху правото на собственост върху процесния апартамент.
Срещу протоколното определение на въззивната инстанция от 18.5.2009 г. е подадена частна жалба от ищеца Ж. “Български художник”, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод, че заведеното дело е от трети лица с различен предмет от този по настоящия спор и няма значение за правилното му решаване. Навеждат се и доводи за допустимостта на предявения иск по другото дело.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба – Л. Н. , посредством процесуалния си представител – адв. П, е депозирала възражение по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Спорът по гр.д. №3996/2008 г. по описа на Софийския градски съд не се явява преюдициален спрямо настоящия спор. Изходът от този спор няма да има сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата по исковата молба – Л. Н. , тъй като тя не е страна по горепосоченото дело и същото не попада в хипотезите на чл.220, ал.2 ГПК/отм./, респективно чл.298, ал.3 ГПК. Ответницата по исковата молба разполага в процесния случай с други процесуални възможности за атакуване на посочените в молбата от 18.5.2009 г. нотариални актове.
Поради това частната жалба като основателна следва да се уважи, а обжалваното определение – да се отмени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.5.2009 г. по гр.д. №2204/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ – Б състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: