О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 26.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2047/2008 година.
Производството е по чл.278 във вр.чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Я. от гр. Вършец срещу разпореждане от 02.10.08г. по гр.д. № 59/08г. на Председателят на Окръжен съд – Монтана, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното въззивно решение по същото дело, поради неотстраняване нередовностите на жалбата.
Ответниците в производството – И. З. З. и И. А. Г. не взимат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на II гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
П. С. Я. е подал касационна жалба срещу постановеното решение от 02.07.2008 год. по в.гр.д. № 59/08 год. на Окръжен съд – Монтана,с което е отменено решение на Берковския районен съд от 30.11.2007 год. постановено по гр.д. № 268/07 год., в частта,с която И. З. З. и И. А. Г. и двамата от гр. В. са осъдени да заплатят на П. С. Я. сумата 985,92 лв.,представляваща стойността на направените подобрения за периода 1992 год.-2006 год.,в имот с площ от 1000 кв.м.,находящ се в землището на гр. В.,м.”Липа”,както и в частта за разноските и е постановено ново по съществото на спора,като иска с правно основание чл.72 ЗС във вр.с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за сумата 985,92 лв. предявен от П. С. Я. против И. З. З. и И. А. Г. е отхвърлен. В останалата част решението е оставено в сила.
В касационната жалба Я. е посочил, че не е ползвал услугите на адвокат,поради финансови затруднения и по тази причина не бил обърнал внимание на отразеното в мотивите на решението на Берковския районен съд относно началната дата на извършване на подобренията. Освен това оспорва изцяло правните изводи в решението на ОС-Монтана и твърди,че е добросъвестен владелец,като се позовава на доказателства намиращи се у него,които обаче не представил по делото,тъй като ответниците в производството не оспорили,че са извършени подобрения в имота. Не е представил изложение по чл.284, ал. З, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба.
С разпореждане от 10.09.2008г.председателят на въззивния съд е оставил без движение касационната жалба, като е дал срок за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284 ГПК,като направи точно и мотивирано изложение на касационните основания съгл.чл.284 ал.1 т.3 ГПК;да се приподпише касационната жалба от адвокат и се приложи пълномощно за приподписването й;да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, както и да се внесе държавна такса в размер на 30 лв.
В изпълнение на указанията на въззивния съд касаторът е представил молба, с която се е позовал на чл.281, ал.3 от ГПК, като само е повторил оплакванията в касационната жалба касаещи подобренията в имота,описани подробно и остойностени,които не били взети в предвид от първоинстанционния и въззивния съд,чиито решения били противоречиви.
С разпореждане от 02.10.2008г.председателят на Окръжен съд – Монтана е върнал касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК, след като е констатирал, че не са отстранени изцяло нередовностите и,а именно: липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания и не е приложено изложение за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
Окръжен съд – Монтана ,извършващ проверката за редовността на касационната жалба съгласно чл.285 ал.1 ГПК,е дал подробни указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, но касаторът не ги е спазил. В представената,в срока по чл.285 ал.1 ГПК ,молба ,не е формулиран същественият въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, нито пък е изложил точно и мотивирано касационните основания. Посочването на разпоредбата на чл.281 ал.3 ГПК не отстранява недостатъка на касационната жалба, а общото оплакване, че възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, не е част от съдържанието, което следва да има едно изложение по чл.284, ал. З, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане,като правилно в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 02.10.2008г.на председателят на Окръжен съд – Монтана постановено по гр.д. № 59/08г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: