3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№439
София, 05.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 992 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Й. М.-Р. срещу тази част от Решение от 06.06.2011 год. по гр.д.№ 94/2011 год. на Софийски градски съд с която е оставено в сила решението от 21.09.2010 год. по гр.д.№ 34969/2008 год. на Софийски районен съд, 46-ти с-в за отхвърляне на предявеният от Р. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 9000 лв. и до предявения размер от 13500 лв. В частта с която искът за неимуществени вреди е уважен до този размер, както и в частта с която е приета за неоснователна претенцията на Р. за присъждане на имуществени вреди, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Д. застраховане”АД е изразил становище, че няма основание за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждане на юрисконсулстко възнаграждение, съобразено с трикратния размер на чл.7 ал.2 т.1-2 вр.§ 2 от Наредба № 1 за адв.възнаграждения.
Ищцата е получила телесни увреждания в резултат на ПТП на 11.08.2005 год. Вина за пътното произшествие има водачът на л.а. „Шкода“ мод.”Ф.”. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], пострадалата Р. е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13500 лв. и за заплащане на имуществени вреди в размер на 1500 лв.
Първоинстанционният съд е уважил първият от двата посочени иска до размера на 9000 лв., а вторият е отхвърлил, като недоказан. Сезиран с въззивната жалба на П. М.-Р., Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Конкретна формулировка на обуславящ материалноправен/процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в изложението не се съдържа. Общото препращане е към критериите за справедливост при определяне на обезщетението. Представени са съдебни актове с които са присадени обезщетения на претърпени неимуществени вреди в различни размери.
Основанието по т.2 ГП, касаторът свързва с разнородната практика и липсата на единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД и тя вероятно е материализирана от посочените по-горе съдебни решения. Това основание не е налице поради обстоятелството, че критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай с оглед характера на уврежданията, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалите, продължителността и ефикасността на лечението, периода на възстановяване, последиците и пр. Поради това не е възможно формирането на единен критерий, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове.
Съобразно направеното искане и на основание чл.78 ал.8 вр. ал.3 ГПК на ответника ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 307 лв. Сумата е определена съобразно чл.9 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата. Позоваването на § 2 от Наредбата е неуместно, доколкото прилагането му е предвидено при редукция по чл.78 ал.5 ГПК, ако вече заплатеното адв.възнаграждение надвишава посочения размер. Т.е. хипотезата е неприложима по отношение на юрисконсултското възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 06.06.2011 год. по гр.д.№ 94/2011 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. Й. М.-Р. са заплати на [фирма] сумата 307 лв. (триста и седем лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.