5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№439
София.26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2071/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б.Б. М.” АГ, Германия, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2013 от 17.12.2012 г. по в.т.д. № 3187/2012 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 188 от 01.02.2012 г. по т.д. № 844/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] искове: по чл.76, ал.1, т.1 от Закона за марките и географските означения/ЗМГО/ за установяване на факта на нарушение на правото на ищеца върху търговската марка В.B., регистрирана с международна регистрация 677830, изразяващо се в неправомерно ползване на марката за рекламиране и представяне на дейността на ответника, продуктите, с които търгува и партньорите му, чрез интернет сайта http://www.bulrey.bg и неговите разширения/ посочени в решението/ и съответните им еквиваленти на английски и по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО за преустановяване на нарушението.
В касационната жалба са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че договорът за дистрибуция от 18.08.1997 г. е бил в сила на 13.02.2009 г., както и, че липсват данни за ползване на марката на ищеца след тази дата. По съображения, подробно развити в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: „1. Следва ли съдът да цени признанието от страна на ответника за твърдян от ищеца факт, неизгоден за ответника, и може ли съдът да приеме, че същият не се е осъществил, независимо, че обясненията се подкрепят и от другите представени доказателства и водят до съвпадане твърденията на страните и 2. Може ли отварянето и констатирането на съдържанието на интернет страница да се удостовери от нотариуса по искане на страна в нотариалното производство чрез удостоверяване на действията на трето лице по отваряне на страницата и пренасяне на съдържанието й в констативен протокол”. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните решения на ВКС: решение № 475/08.07.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 1037/2010 г., І г.о., решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1420/20111 г., IV г.о. и решение № 174 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 640/2010 г., IV г.о. По втория въпрос се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество поддържа доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Съображения са изложени в депозиран по делото отговор по чл.287 ГПК, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за безспорно, че ищецът е притежател на правото върху търговска марка „В.B.”, регистрирана с международна регистрация 677 830, съгласно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, както, и че между страните е съществувал договор, сключен през 1997 г. за изключителни права на разпространение, по силата на който ответното дружество е придобило качеството и права на изключителен дистрибутор на територията на РБългария за продуктите с тази търговска марка и е имал право по времетраенето на договора да използва търговските марки на ищеца по отношение на дистрибутираните стоки. Зачитайки надлежно връчена на 13.11.2008 г. нотариална покана до ответника за прекратяване действието на договора за дистрибуция, след изтичане на уговореното тримесечно предизвестие, или от 13.02.2009 г. и съобразявайки твърдяните от ищеца обстоятелства за допуснати нарушения на правото на търговска марка, въззивният състав е счел за недоказано използването в търговската дейност на ответника на знак, идентичен или сходен с марката за стоки, за които тази марка е регистрирана. В тази насока съдът се е позовал на приетите в първоинстанционното производство експертизи, установяващи недостъпност на сайта на ответното дружество и съответно невъзможност да се установи такова ползване в търговските книжа на ответника, или в рекламите, което по същество е твърдяното от ищеца нарушение на правата на притежателя на марката.
Въззивната инстанция е отхвърлила, като неоснователни, доводите на ищеца за прекратяване на договора за дистрибуция с изпращане на писмо чрез D., предвид липсата на данни за съдържанието на пратката и съответно липсата на данни за надлежното й връчване на адресата. Не са възприети и твърденията на ищеца за по-раншно прекратяване на процесния договор с подписването на други, последващи договори.
Решаващият състав не е зачел представен по делото констативен протокол на пом.нотариус С. Г., при нотариус В. Г., № 340 в регистъра на нотариалната камара, съставен на 08.12.2008 г. по съображения, че е издаден извън кръга на компетентността му, предвидена в чл.593 ГПК и ЗННД, както и, че са удостоверени действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени в писмена форма и поради това – недопустими.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Предвиденото от законодателя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправни и/ или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице едно от допълнителните основания по т.1, т.2 или т.3 на посочената разпоредба. Поставеният от касатора правен въпрос, или въпроси, следва да се обусловили решаващите изводи на въззивния съд, съответно правните аргументи на съда по приложението на закона и съобразяването на задължителната практика. Недопустимо е значимостта на формулираните в изложението правни въпроси да се определя от твърденията на касатора за неправилност на фактическите или правни изводи в обжалвания съдебен акт и твърдяната неправилност на решението, квалифицирана по чл.281, т.3 ГПК не би могла да аргументира наличието на основания за допускане на касационно обжалване. В случая, по първия правен въпрос, липсва изрично произнасяне/ както твърди и самият касатор/ и след като не са формирани изводи за наличие на признание на неизгодни за ответника факти, то не би следвало да се преценява произнасянето на ВКС по въпроси, касаещи приложението на процесуалноправната разпоредба на чл.175 ГПК и дали е налице соченото от касатора отклонение от задължителната практика на ВКС.
Що се отнася до приложението на чл.593 ГПК, настоящият състав приема, че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Законодателят ясно е очертал този вид нотариално удостоверяване, изразяващо се в удостоверяване на факти – явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище/съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните действия. Законодателят изрично е предвидил видовете нотариални удостоверявания, като е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. В случая не се касае и за непълнота на закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, нито е допустимо да се прилага по аналогия чл.593 ГПК относно информация в интернет.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, предвид липсата на данни за направени такива в настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2013 от 17.12.2012 г. по в.т.д. № 3187/2012 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: