О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София,14.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2077 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Б 2008“ ЕАД, гр. Самоков срещу определение №1911/11.06.2019г., постановено по ч.т.д. №2784/2019г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено разпореждане от 10.04.2019г. по т.д.№40/2019г. на ОС-Благоевград за връщане на подадена от „Б 2008“ ЕАД молба по чл.625 ТЗ и прекратяване на производството.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона. Поддържа възраженията си, че ОС-Благоевград неправилно е оставил без уважение искането за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовности на молбата по чл.625 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следният процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: следва ли въззивният съд в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба да преценява наличието на основанията за продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, когато искането по чл.63 ГПК е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №136 от 14.03.2017г. по ч.т.д.№133/2017г. на ІІ т.о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на молбата по чл.625 ТЗ, подадена от „Б 2008“ ЕАД, гр. Самоков срещу „Синема гид“ ЕООД, гр. Гоце Делчев, въззивният съд приема, че молбата по чл.625 ТЗ е нередовна, молителят е надлежно уведомен за дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на тези нередовности, като указанията не са изпълнени в определения срок. Изложени са мотиви, че в това производство въззивният съд не проверява правилността на съдебния акт, постановен от първоинстанционния съд по искането на молителя за продължаване на срока за изпълнение на указанията, а дори да е длъжен да осъществява този контрол, то определението, с което е оставено без уважение искането по чл.63 ГПК е правилно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от жалбоподателя процесуално-правен въпрос е част от предмета на делото, но не е обуславящ за правните изводи на въззивния съд. Независимо от изложената теза, че определението по чл.63 ГПК не подлежи на инстанционен контрол – „нито пряк, нито косвен“, съдът е осъществил такъв като е изложил мотиви за правилност на определението, с което е отказано продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на молбата по чл.625 ТЗ, поради липса на посочените в закона основания. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1911/11.06.2019г., постановено по ч.т.д. №2784/2019г. на Апелативен съд– София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.