О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София 14.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5203 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Д. Д., чрез адв. Г. К. срещу решение № I – 57/22.05.2013 г. по в.гр.дело № 548/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/04.02.2013 г. по гр. дело № 96/2012 г. на Малкотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя против З.”С.” в ликвидация [населено място], общ. М. Т. обл. Б. за приемане за установено по отношение на ответната кооперация, че има вземане в размер на 5 970 лв., представляващо неизплатено възнаграждение по граждански договор от 15.10.2007 г. за периода от 15.10.2007 г. до 31.12.2009 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 89/2012 г. по описа на РС Малко Търново.
Жалбоподателят поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като първоинстанционния съд се позовал на решение на Бургаския окръжен съд по фирмено дело, което не е представено като доказателство по делото и не е прието като доказателство от съда, че въззивният съд неправилно застъпил становището, че първоинстанционния съд може да извършва по своя инициатива справки, касаещи правнорелевантни факти и обстоятелства, че предявеният иск въззивният съд е отхвърлил, като се произнесъл по възражение, което не е предявено от ответника.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – 1. допустимо ли е съдът да основава своето решение въз основа на непредставено от страните и неприето от съда писмено доказателство, което се съдържа в първоинстанционното дело в незаверен препис, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. как следва да бъде включена в доказателствения материал по делото служебно събраната от съда информация, касаеща правно релевантни по делото факти и обстоятелства, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 274/13.12.2011 г. по гр.дело № 1514/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З.”С.” не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Прието е, че на основание чл.410 от ГПК е подадено заявление пред Малкотърновския районен съд от жалбоподателя С. Д. Д., с което е поискал заплащането на сумата от 5970 лв. от З. „С.” – [населено място] – в ликвидация. Посоченото основание за заплащането е неизплатено трудово възнаграждение за периода от 15.10.2007 г. – 31.12.2009 г. по силата на граждански договор от 15.10.2007 г. , който следва да се счита за трудов договор, сключен в нарушение с Кодекса на труда като граждански. Според приложеното копие от процесния договор заявителят е извършвал услуги в качеството си на технически консултант по ликвидацията на кооперацията с предвидено месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за годината.
Със заповед № 33 от 14.09.2012 г. Малкотърновският районен съд е уважил искането и е постановил изплащане на посочената в заявлението сума. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение против заповедта, с което вземането е оспорено от длъжника З.. На основание чл.415 от ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви претенцията си за установяване по реда на чл.422 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда заявителят С. Д. е предявил иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК пред Малкотърновския районен съд в указания срок.
Прието е, че с отговора на исковата молба от 24.10.2012 г. З. – в ликвидация е оспорил съществуването на гражданския договор, на който се позовава ищецът – сега жалбоподател. Прието е, че иска е оспорен като недопустим, неоснователен и недоказан, че описаният граждански договор няма заведен в документацията на кооперацията, че дори и да съществува, задълженията по него са погасени поради изтичане на погасителна давност.
Въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото с молба от 07.01.2013 г. и представена от процесуалния представител на ищеца в проведено съдебно заседание по делото на 08.01.2013 г. е направено изменение на иска с промяна на петитума – да се приеме за установено по отношение на ответната кооперация, че ищецът е имал вземане на основание сключен граждански договор в размер на 5970 лв. , от които в началото на 2009 г. е погасена сума в размер на 5244 лв. от постъпили суми от продажбата на имущество на кооперацията и остава същата да дължи разликата от 626 лв. По това искане районният съд се е произнесъл в заседанието на 08.01.2013 г. като е приел, че с изменението се прави съдебно признание за получаване на част от претендираната сума. С първоинстанционното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът е приел, че първоинстанционното решение е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на Малкотърновския районен съд. Прието е за безспорно установено, че договорът с ищеца С. Д. е сключен преди постановяването решението на Бургаския окръжен съд за вписване прекратяването и обявяването в ликвидация на З.”С.” [населено място]. Договорът е сключен на 15.10.2007 г. , а решението на Бургаския окръжен съд е от 31.10.2007 г. Според въззивния съд не са представени доказателства за изпълнение на задълженията от страна на ищеца-жалбоподател по договора за поръчка – отчет за извършената работа. С оглед липсата на такива доказателства съдът е приел, че на ищеца не се дължи каквото и да е възнаграждение. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията относно извършена служебна справка съда за решението на Бургаския окръжен съд от 31.10.2007 г., с което е вписано прекратяването на З. „С.” и откриване на производство по ликвидация със съответната ликвидационна комисия. Прието е, че няма пречки за извършване на такива справки, касаещи правно релевантни факти и обстоятелство относно регистрацията на З. „С.” – [населено място] в ликвидация. Преценени са за неоснователни възраженията за решаване на спора по делото въз основа на непредставено от страните и неприето от съда писмено доказателство, като съдът е взел предвид и обстоятелството, че предявявайки иск против ответника на ищеца е бил известен правния статут и регистрация на ответното юридическо лице. Приети са за неоснователни доводите на ищеца за постановяване първоинстанционното решение въз основа на непредявено от ответника възражение. Въззивният съд е взел предвид приложения по делото писмения отговор на ответника вх. № 1119, подаден на 24.10.2012 г., и е приел, че ответника е оспорил представения от ищеца граждански договор като нищожен и непораждащ правни последици, че е оспорена липсата на реквизити на договора, липсата на протокол на ликвидационната комисия за съставянето му. Прието е, че след като е оспорена валидността на договора няма пречки съдът да се произнесе по иска на основание липсата на представителна власт на представляващия ответника въз основа на датата на съдебното решение за вписване на прекратяването на З.. Според съда след като е констатирано обстоятелството, че договорът с ищеца е сключен и подписан на дата , към която посоченият за представляващ не е имал представителни права се налага извода, че договорът не поражда правни последици, съответно е неоснователна и претенцията на ищеца.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция и е потвърдил решението на Малкотърновския районен съд, с което искът е отхвърлен, като неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Д. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да се установи соченото основание за допускане на касационно обжалване съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане на делата според точния смисъл на законите. Поставеният правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл.183 и чл. 235,ал.2 ГПК, които са ясни, точни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Формулираният правен въпрос в п.2-ри от изложението е относим към правния спор, разрешен с обжалваното въззивно решение. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос, тъй като съдът е изложил решаващи правни изводи и за неизпълнение на сключения договор, квалифициран като договор за поръчка, а не само правни изводи за нищожност на договора. По тези правни въпроси относно неизпълнение на сключения договор от 15.10.2007 г. жалбоподателят не е поставил правни въпроси, поради което съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя С. Д. Д., чрез адв. Г. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № I-57/22.05.2013 г. по в.гр.дело № 548/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 10418/28.06.2013 г., подадена от С. Д. Д. от [населено място], к.”И.”, [жилищен адрес] чрез адв. Г. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: