ОПРЕДЕЛЕНИЕ
No 44
и, София 01.02.2012-
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 765 /2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Василева А. и З. Д. А. против постановеното на 08.02.2010 год. решение на Бургаски апелативен съд , Търговско отделение , по т.д.№ 286 / 2010 год. , потвърдило решение №304 /22.10.2010 год. на Окръжен съд Бургас пот.д.№177 /2010 год., с което са отхвърлени предявените в активно субективно съединение искове на касаторите против [фирма] , с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД . Касаторите навеждат основания за неправилност на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост . Допускането на касационното обжалване обосновават с наличие на предпоставки по чл.280 ал. 1 т.2 и т.З от ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, като намира , че касаторите поставят материално-правни въпроси неотносими към изводите на въззивния съд, но излагайки подробни съображения относно правилността на въззивното решение и с оглед така поставените въпроси, а не в аспект на неотносимост по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна ,срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е редовна, съгласно чл.283-284 ГПК, след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното:
Касаторите са предявили активно субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД , за осъждане ответника [фирма] да им върне получената при начална липса на основание сума , поради нищожност на сключения предварителен договор от 25.04.2008 год. , тъй като ответникът не притежава към момента на сключването на предварителния договор и не би могъл да придобие вещното право на строеж върху недвижимия имот , с което се е задължил да се разпореди в полза на ищците -купувачи . За последното са се позовали на факта, че с влязло в сила съдебно решение по искове , предявени от действителните собственици на имота , е отречено правото на собственост на праводателя на ответника, като е уважен и ревандикационен иск срещу ответника – последващ приобретател .Позовали са се на предходни помежду им с ответника разпореждания с вещното право на строеж , вкл. в окончателна форма , предхождащи сключването на предварителния договор от 25.04.2008 год. , на основание който предявяват исковете си .
Касаторите поставят три материалноправни въпроса , обусловили според тях изхода на въззивното дело, които в съответствие с правомощието предоставено му съгласно TP № 1 / 19.02.2010 год. по тьлк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , настоящият състав уточнява и конкретизира , както следва : 1 / Действителен ли е предварителен договор за покупко – продажба , в хипотеза на установена към момента на сключването му нищожност на придобивното основание на продавача ; 21 Не представлява ли исковата молба, с която се претендира връщане на платеното , по сключения в преждепосочената хипотеза предварителен договор за покупко-продажба , покана за разваляне на предварителния договор и 3 / Не е ли длъжен съдът сам да квалифицира вида на неоснователното обогатяване ида присъди претендираната сума на приетата от него за приложима хипотеза на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Касаторите считат, че въззивният съд е отговорил на тези материално-правни въпроси в противоречие с казуална практика на ВКС , цитирана досежно въпросите по п.2 и п.З . Най – общо твърди ,че разрешаването им е от значение за развитие на правото – основание по чл.280ал.1 т.З от ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че релевираните в исковата молба факти , извън сключения предварителен договор от 25.04.2008 год. , въз основа на който е платено и се претендира връщане на даденото , предвид облигационния му характер , са ирелевантни за постановяването на решение по спора . Приел е , че притежанието на вещното право , с което продавачът се е задължил да се разпореди, е от значение за изпълнение на договора от негова страна и непритежанието му към момента на сключване на предварителния договор ,респ. непридобиването му впоследствие , не обуславя нищожност на същия и даденото по него – като дадено при начална липса на основание . Изрично е мотивирал решението си с факта , че бъдещото придобиване на вещното право на строеж за имота – обект на предварителния договор – е изрично договорено между страните като условие, обусловено и със срок , на предварителния договор . Решението е мотивирано и с постигнато в евентуалност съгласие между страните по предварителния договор , за прехвърляне вещно право върху друг имот . Въззивният съд е обосновал по същество извод за действителност на предварителен договор за покупко -продажба на чужда вещ, с оглед възнамеряваните от продавача – ответник и демонстрирани пред купувачите , вкл. залегнали в договора, действия по п о следващо сключването му придобиване на вещното право , с което се е задължил да се разпореди в тяхна полза . Посочил е , че отпаднал интерес на купувачите , поради неизпълнение на предварителния договор от продавача в договорения срок , обуславя различен от предявения иск за връщане на даденото.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тьлк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.
От съпоставяне мотивите на въззивното решение със съдържанието на поставените от касаторите въпроси е видно, че въпросите по п.2 и п.З от изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване изобщо не са били предмет на разглеждане от въззивния съд. Исковете са предявени с ясно и непротиворечиво , предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба , единствено правно основание по чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД – за връщане на дадено при начална липса на основание, поради нищожност на предварителния договор. Съдът не е имал повод и основание, вкл. би било налице нарушение на принципа на чл.6 ал.2 от ГПК, да излага мотиви във връзка с интерес на ищците от развалянето на договора, имплицитно предпоставящо неговата действителност и само в който аспект биха били релевантни въпросите относно допустимата функция на исковата молба , като изявление за разваляне на договора, респ. задължението на съда за квалифициране на иска, в съответствие с твърдените обстоятелства и петитум , несъобразявайки дадената от страната формална правна квалификация. Напътването на ищците , в случай на интерес от забавеното изпълнение на ответника, към реституиране на даденото на друго правно основание , не с ъставлява произнасяне по предявения иск , поради което и не е относимо към преценката за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Тъй като посочените въпроси по п.2 и п.З от изложението не са в обхвата на произнасянето на въззивния съд, не е налице общата предпоставка на чл.280 ал. 1 от ГПК -отговор на правен въпрос , обуславящ за изхода на делото . Последното изключва необходимостта от разглеждане на цитираната по тези въпроси казуална съдебна практика на ВКС, в обосноваване прилагането на селективния критерий за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Досежно първия от поставените материално-правни въпроси : отричайки релевантността на заявени в исковата молба факти , извън сключването на предварителния договор за покупко-продажба от 25.04.2008 год., въззивният съд по същество имплицитно е отговорил на същия , приемайки че притежанието от продавача на вещното право , задължение за разпореждане с което е предмет на сключения предварителен договор , към момента на сключването му , не е условие за неговата действителност, предвид облигационния характер на договора . Отговорът на този въпрос, безспорно обуславящ решаващия извод на съда , не е посочен като разрешен в противоречие с конкретно посочена от касатора казуална съдебна практика по смисъла на чл.280 ал. 1 т.2 от ВКС. Нещо повече, съдът е изложил съпътстващи решаващи мотиви , с оглед изрично договореното между страните бъдещо придобиване на вещното право – обект на задължението за прехвърляне – като условие на договора, обусловено с прекратителен срок и уговорена в евентуалност заместваща престация.
Съгласно т.4 на TP 1 / 2009 год. на ОСГТК вр. с чл. 280 ал.1 т.З от ГПК, отговорът на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело / какъвто се установи, че е единствено първият от изложението по чл.284 ал.З от ГПК / се явява от значение за точното прилагане на закона, когато допринася за промяна на създадената поради неточното му тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкунането й , с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, с оглед създаване на практика по прилагането им . Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал. 1 т.З от ГПК и това е така защото и двете предпоставят наличие на подлежаща на тълкуване или прилагане по аналогия на закона правна норма , каквато касаторите не сочат. Не съществува неясна и противоречива практика относно облигационния характер на предварителния договор за покупко – продажба, вкл. с предмет задължение за прехвърляне право на собственост и ограничени вещни права . Действителността и на окончателните договори / с вещно – правно действие / на разпореждане с чужда вещ , както и правата на приобретателя по такава сделка , са пряко уредени от закона – чл. 189-191 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 08.02.2010 год. по т.д. № 286 /2010 год. на Бургаски апелативен съд .Търговско отделение .
ЧЛЕНОВЕ:
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: