3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
гр. София,22.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2657 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. У. и Р. М. У., срещу решение № 91 от 27.12.2012г. по гр.д. № 1549/2012г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 248 от 20.01.2012г. по гр.д. № 540/2010г. на Окръжен съд- Благоевград, са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], искове по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 557 лева – левова равностойност на 76 978 евро, ведно със законна лихва за забава от завеждането на исковата молба до окончателното плащане на сумата, представляваща платена покупна цена по предварителни договори за продажба от 26.07.2006г. и 20.10.2006г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира се заплащане на направените за настоящото производство разноски в размер на 4154,40 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като се представя и списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], не депозира отговор по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че липсва основание за разваляне на предварителните договори от страна на ищците – купувачи, поради което не е осъществен фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на даденото от купувачите по тези договори. Изложени са съображения, че във връзка със задължението за снабдяване на сградата, в която са процесните обекти, с разрешение за ползване, изпълнено на 14.11.2008г., липсва уговорка между страните, даваща възможност на купувачите да развалят едностранно и без предупреждение предварителните договори, като забавата за изпълнение на задължението за периода от 08.10.08г. до 14.11.2008г. по първия договор и за периода от 20.10.08г. до 14.11.2008г. по втория договор, не обосновава право на ищците да развалят предварителните договори без предупреждение – подходящ срок за изпълнение по см. на чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като изпълнението не е било невъзможно, нито безполезно за кредиторите, като не е налице и фикс- сделка. Доколкото самият срок на забава на изпълнение на посоченото задължение е незначителен с оглед интересите на кредиторите, на основание чл.87, ал.4 ЗЗД липсва надлежно разваляне на договорите. Във връзка с определянето на периода на забава на изпълнението на задължението за снабдяване на сградата с разрешение за ползване, апелативният съд е отчел клаузата за гратисния период от 6 месеца и приетото в договорите удължаване на срока за строителство със съответния брой дни, през които температурата на въздуха е под нула градуса. Решаващият състав се е позовал и на липса на неизпълнение на посоченото задължение към момента, в който е направено волеизявлението за разваляне на догорите, съдържащо се в нотариална покана, връчена на продавача на 01.04.2010г., поради което за ищците- настоящи касатори, не е съществувало към този момент потестативното право да развалят на това основание предварителните договори. На второ място, въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че е налице неизпълнение на задължението на продавача по чл.6, ал.2 от предварителните договори да не обременява имотите с допълнителни ипотеки, като обстоятелството, че ответното дружество не е взело становище по така наведеното твърдение, не е равнозначно на признание на факта. Същевременно, апелативният съд е изложил аргументи, че дори да се приеме, че е налице такова неизпълнение, то съдържащото се в нотариалната покана волеизявление за разваляне на договорите, на което се позовават ищците, се основава на неизпълнение на клаузата на чл.6, ал.1 – неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеки върху имотите към момента на подписването на окончателните договори, а не на неизпълнение на задълженията на продавача по чл.6, ал.2 от договорите. Санкцията на чл.17 от договорите /неустойка в размер на първото плащане и връщане на платените вноски/ е за неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1, и е приложима при неотстраняване на нарушението в едномесечен срок, имащ значението на подходящ срок в хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД, който тече от определената дата за подписване на окончателния договор, към която се дължи изпълнение на задължението по чл.6, ал.1 от договорите – отстраняване на пречките за прехвърляне на процесните имоти. Въз основа на това е направе извод, че както с нотариалната покана, така и с предявената искова молба, ищците не са упражнили надлежно правото си да развалят предварителните договори, на което и да е от двете основания- по чл.6, ал.1 или по чл.6, ал.2. На трето място, въззивната инстанция е приела, че третото основание, на което са се позовали ищците- неизпълнение на задължението за сключване на окончателните договори в уговорения срок /чл.8 от договорите/ не обосновава надлежно упражняване на правото на разваляне на договорните връзки, тъй като волеизявлението за разваляне в нотариалната покана, на което се позовават ищците, не съдържа позоваване на неизпълнението на това задължение на продавача.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че в атакуваното решение, в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е разрешен процесуалноправният въпрос, допустимо ли е въззивният съд да постанови решение въз основа на служебно въведени от него възражения, каквито ответникът никога не е правил пред първата или въззивната инстанция, нито са били въведени с въззивната жалба, който въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
Поставеният от касатора въпрос не е относим за предмета на спора, тъй като въззивната инстанция е приела, че доказателствената тежест за установяване на положителния факт на обременяване от ответното дружество на имотите с допълнителни тежести, от който ищците извеждат потестативното си право да развалят предварителните договори, при липсата на признание на този факт от ответника, се носи от ищците- настоящи жалбоподатели. Съобразяването на правилата на чл. 154 ГПК и чл.146, ал.1, т.4 ГПК не представлява служебно разглеждане от въззива на ненаправено от страната възражение, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въпросът не е обусловил изхода на спора. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на обжалвания съдебен акт до касация, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателите допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Въпреки изхода на делото, с оглед разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, на ответника не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 4154,40 лева, тъй като не са представени доказателства за плащането му, съобразно посочения начин на плащане- по банков път, в договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 27.12.2012г. по гр.д. № 1549/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.