О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44/26.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
Разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5006 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІV-40/ 31.05.2014 г. по гр. д. № 2398/ 2013 г. в частта, с която Бургаски окръжен съд отменя основното първоинстанционно решение и:
· на основание чл. 34 ЗС допуска извършването на съдебна делба между Ж. М. М., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], Д. Г. П. и Л. С. П. при равни квоти (тези на П. – в съпружеска имуществена общност) на 11-те сгради, представляващи Базар „Ф.” в к. к. „Слънчев бряг”, ведно с прилежащите 922. 22 кв. м. от усвоеното вещно право на строеж от УПИ І кв. 33, идентичен с поземлен имот с идентификатор № 51500.505.171 по кадастралната карта на к. к. „Слънчев бряг” и 69. 23 кв. м. общи части, които включват вътрешния двор (открита тераса) и проходите между обектите на базара и
· на основание чл. 344, ал. 2 ГПК разпределя ползването на съсобствените обекти.
Решението се обжалва от Ж. М. в частта, с която въззивният съд допуска делбата и разпределя ползването на сградите. Искането за допускането на касационния контрол обосновава със следните въпроси:
1. Какъв е правният режим на онези самостоятелни складови помещения, които са се обособили вследствие на преустройство и реконструкция на съсобствена сграда чрез усвояване на вътрешен двор, който е индивидуална собственост на един от съсобствениците на сградата?
2. Включва ли се в застроената площ на сградата непокритото пространство, обособено като вътрешен двор между нейните стени и намиращо се извън външните очертания на сградата?
Според касатора въпросите обуславят изводите на въззивния съд. Първият е решен в противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК, което касаторът прилага към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. К. счита, че допускането на решението до касационен контрол по втория въпрос е от значение за точното прилагане на § 15, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и за развитието на правото. Въвежда като касационно основание оплакването, че с въззивното решение е приложен неправилно материалния закон. Претендира разноски.
Ответниците по касация съпрузите Д. и Л. П. възразяват въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваните части. Според тях въпросите не обуславят изводите на въззивния съд и са по довод, въведен за пръв път с касационната жалба. Те считат за недопустимо касаторът за първи път пред настоящата касаторът да твърди, че е индивидуален собственик на обектите, разположени върху вътрешния двор на базара. Намират решението правилно.
Обжалваното въззивно решение е по допускане на делбата (чл. 344, ал. 1 ГПК). Първата фаза на делбата не завършва с определяне на паричната оценка на имуществото. Случаят не попада в чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно жалбата има допустим предмет. Подава я съделител. Следователно тя изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но няма основание за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси не обуславят изводите на въззивния съд.
Делбеното дело е образувано по инициатива на касатора-едноличен търговец с твърденията, че на основание приватизационен договор и влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което е обявен за окончателен договор за покупкопродажба на 1/ 2 ид. части от сградите, той и ответниците по касация са съсобствениците на четири масивни сграда от базар „Ф.” в к. к. „Слънчев бряг” при равни дялове (този на П., притежаван в съпружеска имуществена общност (СИО)).
В писмения отговор на исковата молба ответниците по касация са направили искане в делбата да се включат и останалите сгради от базара. Въвели са твърдения, че съсобствеността върху тях при същите квоти и притежание е възникнала от усвоено право на строеж в УПИ, върху което е разположен базарът. Суперфицията е учредена с приватизационния договор, като 1/ 2 ид. части от ограниченото вещно право са продадени от касатора със същия предварителен договор, обявен за окончателен по съдебен ред.
За да постанови обжалвания резултат, В. съд е приел, че предмет на делба са всички сгради, разположени в УПИ, върху което се намира базарът. Приел е, че с приватизационния договор от 27.04.1999 г. по реда на чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП (отм) на касатора е продаден базарът, който тогава включва четири полумасивни сгради с обща застроена площ 333 кв. м, разгърната площ от 992 кв. м. (застроено пространство върху обща бетонова плоча и под общ бетонов покрив) и открита тераса, като му е учредено право на строеж върху застроената площ от 992 кв. м. В СИО ответниците по касация са придобили 1/ 2 ид. части от същото имущество на основание договорът за покупкопродажба от 02.06.1999 г, който е обявен за окончателен с влязлото в сила решение. На 03.12.2001 г. касаторът купува УПИ, върху който е разположен базарът. В. съд е отчел преустройствата и новото строителство в УПИ, извършени през 2000 г. и през 2004 г. Отчел е това, че извършеното попада в обема на ограниченото вещно право на строеж или го надхвърля, но в установените прояви на втората хипотеза попада върху вътрешния двор (преди открита тераса), а това, което не попада не отговаря на изискванията за самостоятелна сграда. С изключение на сградата на чейндж бюрото със застроена площ от 5. 78 кв. м, разположена извън покритата площ на базара. Изложеното е обосновало изводите на въззивния съд, че страните са съсобственици при равни дялове (този на ответниците по касация – притежаван в режим на СИО) на 11-те сгради, допуснати до делба, на основание двата договора, усвоеното право на строеж (чл. 92 in fine, вр. чл. 63 ЗС) и присъединяване (чл. 97 ЗС). Тяхното ползване е разпределено между съделителите на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Искът за делба на чейндж бюрото е отхвърлен. Сградата е собственост на касатора по приращение (чл. 92 ЗС).
Настоящият състав не намира, че първият поставен от касатора въпрос обуславя изводите на въззивния съд. В. съд не е приемал, че върху откритата тераса (към приключване на устните състезания – вътрешен двор) е извършено строителство, което да обособи самостоятелни сгради (складови помещения). Така втори се явява въпросът, че откритата тераса е в предмета на приватизационния договор и в този на предварителния, обявен за окончателен по съдебен ред. Легитимацията на ответниците по касация като съсобственици произтича от правата, които касаторът им прехвърля, включително върху откритата тераса.
По спорът, с който е сезиран, въззивният съд е нямал причина да подлага на тълкуване понятието „застроена площ” и да разкрива точния смисъл на § 15, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Следователно и вторият въпрос, поставен от касатора, не рефлектира върху въззивното решение.
К. не поставя въпроси по онази част от решението, в която въззивният съд е упражнил правомощие по чл. 344, ал. 2 ГПК. Няма основание решението в обжалваната част да бъде допуснато до касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІV-40/ 31.05.2014 г. по гр. д. № 2398/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.