4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 03.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 159/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на С. И. Д. от [населено място] и [фирма] – [населено място], срещу определение № 4084 от 01.10.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 826/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 29.07.2014 г. по гр. д. № 177/2013 г. на Петрички районен съд, с което са върнати като просрочени въззивните жалби на С. И. Д. и [фирма] срещу постановеното по делото решение № 350 от 01.11.2013 г.
В частните касационни жалби се излагат идентични оплаквания за неправилност на въззивното определение и се правят искания за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изискал посочени в частните въззивни жалби писмени доказателства и по този начин е възпрепятствал установяването на обстоятелствата, релевантни за преценката дали е извършено редовно връчване на обжалваното с върнатите въззивни жалби съдебно решение.
Допускането до касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в определение № 638/29.07.2011 г. по ч. т. д. № 451/2011 г. на ІІ т. о. и определение № 556/25.10.2011 г. по гр. д. № 449/2011 г. на ІІІ г. о., както и в противоречие с практиката в определение от 26.06.2012 г. по в. т. д. № 2/2012 г. на Варненски окръжен съд, по следния обуславящ за изхода на делото процесуалноправен въпрос : Дали е редовно връчването на съобщение за изготвено решение, което е извършено на лице, находящо се в кантората на адвоката, представляващ страната по делото, на която се връчва решението, когато връчителят не е посочил качеството на лицето, получило съобщението. Бланкетно се поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частните касационни жалби. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Петрички районен съд за връщане на въззивните жалби на С. И. Д. и [фирма] против решението по гр. д. № 177/2013 г., Благоевградски окръжен съд е приел, че жалбите са недопустими на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, тъй като са подадени след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Изводът за просрочие на жалбите е аргументиран с констатацията, че решението е връчено на двамата жалбоподатели – ответници по делото, на 02.12.2013 г., а жалбите са депозирани едва на 09.07.2014 г.
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите на частните жалбоподатели за ненадлежно връчване на обжалваното решение на датата 02.12.2013 г. Съдът е установил, че в първоинстанционното производство жалбоподателите са представлявани от упълномощен адвокат – адв. Г. Б., както и че предназначените за тях преписи от първоинстанционното решение са връчени на 02.12.2013 г. в кантората на адв. Б. и са получени от лицето С. Н., за която длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че е сътрудник на адвоката. С оглед на тези обстоятелства е направен извод, че връчването е извършено надлежно при спазване на изискванията на чл.51, ал.1 ГПК, поради което срокът за подаване на въззивни жалби е започнал да тече от датата 02.12.2013 г.
Като неоснователни са преценени и оплакванията на жалбоподателите, че разпореждането за връщане на въззивните жалби не е съобразено с предприетото от тях оттегляне на пълномощното на адв. Б.. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че уведомяването на първоинстанционния съд за оттеглените пълномощия на адв. Б. е станало значително време след връчване на решението – на 19.05.2014 г., и поради това е ирелевантно за редовността на връчването.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Процесуалният въпрос, с който касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване – дали е редовно връчването на съобщение за изготвено решение, извършено на лице в кантората на адвоката – пълномощник на страната, когато връчителят не е посочил качеството на лицето – получател, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е поставен некоректно и не кореспондира с решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за връщане на подадените от частните жалбоподатели въззивни жалби – че решението е връчено в кантората на пълномощника на С. Д. и [фирма] адв. Г. Б. на лицето С. Н., за което длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че е сътрудник на адвоката. При направен извод, че връчителят е посочил качеството на лицето, получило адресираните до пълномощника – адвокат съдебни книжа, касационно обжалване по формулирания в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не може да се допусне.
Не са доказани и поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Представените с изложенията определения по ч. т. д. № 451/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и по ч. гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., са постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и според разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, нямат характер на задължителна съдебна практика, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това в тези определения, които отразяват трайната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.1 ГПК, е застъпено становище, аналогично на изразеното от въззивния съд в обжалваното определение – че връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по реда на чл.51, ал.1 ГПК се счита за редовно и тогава, когато е извършено в кантората на адвоката – процесуален представител на страната, на лице, което работи за адвоката или му сътрудничи, ако качеството на получателя е удостоверено от длъжностното лице – връчител. В конкретния случай длъжностното лице – връчител е удостоверило, че връчването на препис от решението се извършва в кантората на адвоката на негов поименно посочен сътрудник, поради което няма основание да се приеме, че изводът на въззивния съд за редовно връчване на решението по реда на чл.51, ал.1 ГПК противоречи на практиката на ВКС в цитираните определения.
Определението по в. т. д. № 2/2012 г. на Варненски апелативен съд не съдържа отбелязване да е влязло в сила и предвид указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се преценява като съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено абсолютно бланкетно и с оглед на това касационната инстанция не дължи произнасяне по него. За изчерпателност следва да се отбележи, че въззивното определение не би могло да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК е ясна и по приложението й съществува трайно установена практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 826/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника поради липса на доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4084 от 01.10.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 826/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :