Определение №44 от 42389 по ч.пр. дело №3062/3062 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44

Гр.София, 20.01.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3062/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. от [населено място], общ. В., обл. В., чрез процесуалния й пълномощник – адв. Ж. Ч., срещу определение № 216/15.07.2015 г. по т.д. № 3645/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение на Варненски окръжен съд № 781/28.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 906/2014 г.
В частната жалба се моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че спорът погрешно е квалифициран от първия състав на ВКС като търговски, на основание чл.286 ал.1 ТЗ. Неправилно е определена цената на иска – не са взети предвид както арендната цена, посочена в анекса, така и реално извършените плащания. На трето място не е съобразено, че неоценяемият обективно съединен иск не попада в ограничението на чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът ЗЕМЕДЕЛСКА ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ В. Е. [населено място] не е заявил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С въззивното решение е разгледан иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за съществуване на оспорено правоотношение по договор за аренда, като е потвърдено първоинстанционното решение, с което същият е уважен, а вписването на уведомлението за едностранното прекратяване на договора за аренда е отменено, на основание чл.537 ал.2 ГПК.
Цената на установителния иск се определя по правилата на чл.69 ал.1 т.5 ГПК. Съобразно анекс към договора за аренда, подписан през 2010 г., арендната цена възлиза на 18 лв. на дка /гарантиран минимум/ за 19.703 дка, т.е. 354.65 лв. общо на година, която сума представлява цената на конкретно предявения иск. При всички случаи тя е под нормативно установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, съгл. нормата на чл.280 ал.2 ГПК, независимо от характера на делото като търговско или не, в действащата му редакция към момента на подаване на касационната жалба /5 000 лв. за граждански дела и 10 000 лв. – за търговски/. Горното обуславя извода на настоящия съдебен състав, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а постановеното в същия смисъл определение на ВКС, ТК, І ТО е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Отделно следва да се сподели и преценката на първия състав на ВКС относно търговския характер на делото, по арг. от чл.286 ал.1 вр. ал.3 ТЗ, вр. чл.365 т.1 ГПК, както и извода му, че отмяната на вписването на уведомлението за прекратяване на договора за аренда не представлява самостоятелна искова претенция, а само последица от уважаване на иска по спора, породен от издадения акт по чл.537 ал.2 ГПК.
По всички въпроси, поставени с частната жалба, е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС, ТК в указания по-горе смисъл /включително по частни жалби от настоящия процесуалния представител на жалбоподателя/, например: определение № 56/25.02.2013 г. по т.д.№ 331/2012 г., ІІ ТО, определение № 49/09.02.2015 г. по т.д.№ 1204/2014 г., І ТО, определение № 174/24.03.2015 г. по ч.т.д.№ 657/2015 г., І ТО, определение № 97/22.05.2015 г. по ч.т.д.№ 97/2015 г., ІІ ТО, определение № 379/09.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1360/2015 г., ІІ ТО и пр.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 216/15.07.2015 г. по т.д. № 3645/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top