4
Р Е Ш Е Н И Е
№44
Гр.София, 14.05.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3596 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.2 във връзка с чл.304 ГПК.
Образувано е по молби на Н. П. Д., [населено място] и С. И. А., [населено място], обл.Варна (втората по съединеното за общо разглеждане в настоящото производство т.д.№ 411/16г.) за отмяна на влязлото в сила решение № 222/24.07.14г., постановено по в.т.д.№ 109/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 18/04.02.14г. по т.д.№ 38/13г. на Габровския окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от У. Р. С., британски гражданин, съдебен адрес: [населено място], против Л. Д. С., [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на У. Р. С., че Л. С. му дължи сумата от 97791,50 лв., представляваща част от общо дължима сума от 2900000 евро по договор за покупко-продажба на дялове от 25.08.08г. и сумата от 3829,06 лв. разноски в заповедното производство, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 536/11.02.13г. по ч.гр.д.№ 3304/13г. на Габровския районен съд.
Молителите твърдят, че са от кръга на лицата, спрямо които решението има сила. С два договора от 16.02.11г. за прехвърляне на вземания молителите са придобили качеството на кредитори по отношение на същия ответник, поради което черпели права от същото основание за плащане, като била налице и връзка/преюдициалност с друго дело (т.д.№ 51/14г. на Габровския окръжен съд), което било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на решението по в.т.д.№ 109/14г. на Вт.АС. Сочат, че вземането на ищеца по установителния иск У. Р. С. произтичало от договор от 25.08.08г., с който той продава на Л. С. на основание чл.129 ТЗ своите 30 дяла от капитала на [фирма] с продажна цена от 2900000 евро, която цена не е заплатена, като купувачът се е задължил да я плати в срок до 17.10.09г., а вземането на кредитора е обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт от 17.10.08г. С договори от 16.02.11г. У. Р. С. прехвърлил на молителите част от вземането си в размери от по 100000 евро. В молбите за отмяна е посочено и, че по т.д.№ 51/14г. са предявени искове от У. Р. С., Н. Д. и С. С. срещу Л. С. за 100000 евро. В молбите за отмяна, освен твърденията, че са кредитори на същия ответник и поради това силата на пресъдено нещо на решението се разпростирала спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, са изложени и оплаквания за неправилност на въззивното решение, чиято отмяна се иска, и на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване.
Ответникът Л. Д. С., [населено място] оспорва молбите за отмяна по съображения, че молителите не са от кръга на лицата, спрямо които решението има действие и не са посочени основания по чл.303 и чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноските за производството.
Ответникът У. Р. С., чрез процесуалния си представител адв. И., изразява становище за основателност на молбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
По силата на чл.304 ГПК отмяна на решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. Разпоредбата препраща към процесуалната норма на чл.216, ал.2 ГПК, уреждаща необходимото другарство в процеса – когато с оглед на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Другарство съгласно чл.215 ГПК е налице, когато иск е предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници и спорът има за предмет общи техни права или задължения или права или задължения, които почиват на едно и също основание.
При прехвърляне на вземане с договор за цесия основанието, от което произтича качеството на кредитор на цесионера спрямо длъжника, е договорът за цесия, докато качеството на кредитор на цедента е основано на друг правопораждащ факт. С прехвърлянето на вземането правата на цедента по договора му с длъжника преминават върху цесионера, като в отношенията между тях цесията има действие от сключването на договора за цесия, а спрямо длъжника – от съобщаването на цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Предвид на характера на договора за цесия между цедента и цесионера не съществуват общи права или права, които да почиват на едно и също основание, поради което същите нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК.
Прехвърлянето на спорното право в течение на производство по висящ спор има за последица възможност за приобретателя да встъпи или да бъде привлечен в процеса, както и да замени своя праводател при условията на чл.222 ГПК – чл.226, ал.2 ГПК. Посочената последица не настъпва със самото прехвърляне на спорното право, а правата на праводателя и на приобретателя могат да се упражнят във висящия процес, като неупражняването им е поставено на волята на страните, доколкото и при прехвърляне на правото делото продължава своя ход между първоначалните страни – чл.226, ал.1 ГПК. Действието на съдебното решение в тази хипотеза спрямо приобретателя е предвидено в разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК.
Посочените процесуални разпоредби намират приложение, когато прехвърлянето на правото е настъпило след предявяване на иска. Случаите на частно правоприемство при договора за цесия са разгледани в ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС, но прехвърленото вземане на молителите и съответно качеството им на правоприемници не попада в някоя от коментираните в тълкувателното решение хипотези. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано от У. Р. С. на 28.12.12г. за част от вземането му срещу Л. С. по договор от 28.08.08г. Молителите са придобили от У. Р. С. вземания срещу Л. С. по два договора за цесия от 16.02.11г., като вземанията са частични от по 100000 евро.
По силата на чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая на – 28.12.12г. Към този момент договорите за цесия (16.02.11г.) са били сключени от молителите, поради което не следва да се обсъжда евентуалното действие на съдебното решение спрямо приобретателите на спорното право. От друга страна, прехвърлените вземания са частични, поради което и цедентът е заявил за заплащане вземане срещу длъжника, което евентуално не съвпада и по размер с вземанията на цесионерите.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че молителите не са лица, спрямо които влязлото в сила решение има сила, поради което не са налице основанията по чл.304 ГПК за отмяна на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд. Молбата за отмяна следва да се отхвърли като неоснователна.
Право на разноски за производството има ответникът Л. С., но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Н. П. Д., [населено място] и С. И. А., [населено място], обл.Варна (втората по съединеното за общо разглеждане в настоящото производство т.д.№ 411/16г.) за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 222/24.07.14г., постановено по в.т.д.№ 109/14г. от Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.