2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
С., 05.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7578 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. З. Г., приподписана от адвокат Е.А., против решение от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 335 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 28.03.3013 г. по гр.д. № 3029/2012 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от Ю. З. Г. против С. С. Т. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че Ю. З. Г. е едноличен собственик по силата на трансформация на лични средства на апартамент № 26 в [населено място],[жк], [улица], на шести етаж и за допускане на съдебна делба на същия апартамент между С. С. Т. и Ю. З. Г. при равни права в съсобствеността от по ? ид.ч. за всеки.
Ответникът по касационната жалба С. С. Т. не е подал писмен отговор.
В. решение е постановено по предявен от С. Т. против Ю. Г. иск за делба, основан на твърденията, че имотът е придобит по време на вече преткратения брак между страните и предявен от Ю. Г. против С. Т. насрещен иск за собственост въз основа на трансформация на лични средства общо в размер на 13, 149 лева, а остатъкът до 18, 654 лева е изплащала едновременно с ищеца по делото, като от спестовната си книжка е изтеглила 7, 149 лева; 2, 000 лева, спестени от нея и вложени като детски влог на сина й; отглеждала през цялото време и трите си деца без помощ и съдействие на ищеца, който не давал средства за издръжка на семейството и отглеждане на децата; от баща си получила 4, 000 лева през 1990 г. за закупуване на процесния апартамент.
Съдът е приел за установено, че процесният апартамент е придобит с договор за покупко-продажба на 24.08.1990 г. на името на страните по делото за сумата от 18, 654 лв., която сума към 24.08.1990 г. е била изцяло платена от тях, като след 27.07.1990 г. Ю. Г. е изтеглила от банковия си влог сумата от 7, 149 лева. От спестовната книжка не става ясна датата, на която тази сума е изтеглена, а баща й през 1990 г. е дарил на дъщеря си Ю. Г. сумата от 4000 лв. за закупуване на апартамент. С решение от 22.10.2012 г. по гр.д. №1571/2012 г. по описа на Д. е прекратен сключеният на 08.09.1973 г. между страните граждански брак.
При горните факти въззивният съд е намерил за правилен извода на районния съд досежно неоснователността на предявения насрещен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК, поради недоказване от страна на ищцата по него на предпоставките за уважаването, като е препратил към мотивите на чл. 272 ГПК, приемайки че по делото не е установено покупната цена от 18 654 лв. да е заплатена от Ю. Г., тъй като липсват доказателства дарената й сума от 4000 лв. да е вложена в закупуването на апартамента, както и изтеглената сума от 7 149 лв., а и съгласно дйстващия към 1990 г. чл.19, ал.1 СК /отм./ паричните влогове, придобити по време на брака са съпружеска имуществена общност, а в случая банковият влог е открит по време на брака между страните /през 1985 г./ и презумпцията за съвместен принос не е оборена, а и твърдението /въпреки, че не е доказано/ за изтеглени 2000 лв. от детския влог на сина й изключва личния характер на тази сума, поради което не е установена пълна или частична трансформация на лични средства. Допълнително въззивният съд се е позовал и на задължителна практика на ВКС по въпроса за трансформацията на лични средства когато вещта е придобита от съпрузите по време на брака с покупко – продажба, като по договора за покупко – продажба и двамата са купувачи (какъвто е и настоящият казус) – Решение № 164 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед неоснователността на предявения насрещен иск е прието, че страните се легитимират като собственици на процесния имот в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност, като на основание чл.28 СК дяловете им в съсобствеността са равни от по ? ид. ч.
К. Ю. З. Г. счита, че въззивното решение противоречи на материалния и процесуалния закон, като се позовава на особеното мнение на член на съдебния състав, постановил – Решение № 164 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г., I г.о., ГК, както и на съдебната практика по решение № 1128/16.11.1986 г. по гр.д. № 683/86 г., ІІ г.о. на ВС /според което частичната трансформация на извън семейни средства в придобитото по време на брака имущество може да се доказва с установителен иск или по пътя на възражението/ и решение № 242/4.04.1989 г. по гр.д. № 144/1989 г., ІІ г.о. на ВС /според което когато ищецът не докаже претенцията си, че вещ, права върху вещ или паричен влог са придобити през време на брака изцяло с лично имущество, съдът е длъжен да се произнесе дали придобиването не е отчасти резултат на лично имущество/. Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, по който е установена трайна практика на ВКС. Нито в касационната жалба обаче, нито в инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице формулиран правен въпрос. Такъв не може да бъде изведен и от изложените твърдения, възпроизвеждащи особеното мнение по – Решение № 164 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г., I г. о., ГК, цитираните решения, постановени по реда на ГПК-отм. и съображения за правомощията на ВКС да уеснаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. С. твърденията на касатора могат да бъдат съотнесени само към изложения от въззивния съд допълнителен мотив за отхвърляне на иска, но не и към основния извод, че по делото не е доказано цялата или част от цената да е заплатена с лични средства на Ю. Г., тъй като липсват доказателства, че посочените от нея суми са вложени в закупуването на апартамента, а и твърдяния произход на част от сумите изключва личния им характер.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 СК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Кюстендил.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 335 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: