4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
[населено място], 02.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 601 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Х. срещу определение от 19.09.2011г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 623/2011г., с което е потвърдено определение на Дупнишки районен съд от 20.04.2011г. за прекратяване производството по гр.д. № 1772/2008г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Делото е прекратено поради непосочване на основанието за възникване на съсобствеността и липса на индивидуализация на делбените имоти. Според жалбоподателката такива данни са налице по делото. Основание за исканата делба е удостоверението за наследници на наследодателя, а в отговора на ответника Д. В. е пояснено как наследодателя е поделил имотите между синовете си и те са ги внесли в ТКЗС. Представени са и писмени доказателства – опис-декларации за внесени имоти в ТКЗС.
За обосноваване достъп до касационен контрол жалбоподателката поддържа, че постановеният акт представлява разрешаване на материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно на разпоредбата на чл. 127, ал.1 ГПК. Освен това твърди, че правният спор е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците не са представили писмени отговори на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №1772/2008г. на Дупнишки районен съд е образувано по искова молба на Р. В., Й. Л. и жалбоподателката В. Х.. Изложени са твърдения, че ищците са наследници на Л. С. Л. – дъщеря на С. В. и че преди години е извършена устна делба между четирима сина на наследодателя в отсъствие на дъщерята Л., при което тя не е получила дял от бащините си имоти. Отправено е искане * дка земеделска земя, получени от брата К., който няма преки наследници, да бъдат предоставени на наследниците на Л. Л.. С определение от 30.12.2008г. съдът е изискал посочване на ответници по иска с техните адреси, излагане на обстоятелствата, на които се основава иска, уточняване на искането към съда, индивидуализиране на недвижимите имоти, представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса.Същевременно с последващо разпореждане е допуснал предоставяне на правна помощ за тримата ищци. На 20.06.2009г. е представена поправена искова молба, в която са уточнени ответниците и е заявено искане за съдебна делба на земеделски имоти, останали в наследство от С. П. В., като имотите са посочени по площ и местност съгласно записванията в емлячния регистър. Съдът е дал указания за изясняване възстановено ли е правото на собственост върху имотите, с какви актове и е изискал представяне на документите за собственост и скици. С молба от 20.10.2009г. е посочено, че се претендира делба на имотите на К. С. В., които са възстановени с три решения на Поземлена комисия – С. б.. С определение от 11.11.2010г. исковата молба отново е оставена без движение като е указано уточняване основанието за възникване на съсобствеността – наследяване на С. В., наследяване на К. С. или земеделска реституция; изискано е индивидуализиране на имотите по карта на възстановената собственост или кадастрална карта, представяне на скици. Освен това съдът е посочил, че заявеното искане всички имоти да бъдат получени от ищците понеже ответниците са получили други наследствени имоти, не е допустимо в делбеното производство. С определението ищците са лишени от предоставената правна помощ. С молба от 02.12.2010г. ищцата В. Х. е посочила, че основанието за съсобственост е наследяването от С. В. и К. В., което е описано в отговора на Д. В. – извършена приживна делба между синовете на С. В.. Междувременно ищцата Р. е починала и са конституирани наследниците й. Ищците В. и Й. са искали предоставяне на правна помощ отново, но съдът им е отказал, като е изтъкнал, че са лишени от правната помощ по своя вина.
С определение от 20.04.2011г. производството е било прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Според съда от предявяване на иска за делба ищците многократно сочат различен брой и вид имоти, които да бъдат делени и не е ясно дали се иска делба на наследството на С. В. или на К. В.; веднъж е заявено, че се иска делба на дела на К., който изцяло следва да остане за ищците, което пък съда е посочил, че не може да стане по пътя на съдебната делба; след това е заявено, че се иска делба на всички имоти; тези имоти обаче не са описани – представени са скици за тях и решения на ПК, но самите имоти не са описани от ищците в исковата молба. С оглед на това съдът е счел, че волята на ищците относно имотите, чиято делба искат, не може да бъде извеждана от доказателствата, а твърденията им остават неясни дори и при разумно тълкуване.
С обжалваното определение от 19.09.2011г. Кюстендилски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване като е изтъкнал, че не са посочени конкретно имотите, подлежащи на делба, наведени са твърдения, че делът на брата К. следва да се възложи на наследниците на сестрата Л., която не е участвала в приживното разпределение на имотите, но такова приключване на делбата, освен чрез съдебна спогодба, е недопустимо. Счел е, че волята на ищците не може да се извежда от съда, а те следва да изложат точно и конкретно исканията и претенциите си.
За осигуряване достъп до касационно обжалване жалбоподателката изтъква, че разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона – чл. 127, ал.1 ГПК, решаван е противоречиво и в противоречие с практиката на ВКС. Конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл съда, обаче не е формулиран, а липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. От изложението може да бъде изведен единствено въпросът за решението на поземлената комисия като акт, с който се индивидуализира обекта на собственост и произтичащото от това конститутивно действие. В обжалваното определение не е отречено това значение на решението, а е прието, че ищците са се позовали на решения на Поземлената комисия, но без да изяснят несъмнено кои са делбените имоти и да ги опишат в исковата молба по начина, по който са индивидуализирани в съответните решения за земеделска реституция.
За удостоверяване на противоречива практика са представени: решение на Сливенски окръжен съд от 29.10.2009г. по гр.д. № 726/2006г., решение на Първомайски районен съд по гр.д. №207/2011г. и решение на Врачански окръжен съд по гр.д. № 639/2008г. Всички те имат за предмет съдебна делба на земеделски имоти, но няма данни да са влезли в сила, а и те разглеждат основателността на предявените претенции за делба, а не предпоставките за редовност на исковата молба, които са послужили като основание за прекратяване на делото в настоящия случай.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирана от жалбоподателката. Позоваването на текста на закона, без излагане на съображения относно конкретните проявления на значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както те са разяснени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4. не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
При изложените съображения се налага извод, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.09.2011г. постановено по ч.гр.д.№ 623/2011г. на Кюстендилски окръжен съд по частната касационна жалба на В. С. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: