О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр.София, 14.07.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N413 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.05.2010г. по гр.д. №245/2010г. на Варненски АС, с което е потвърдено определение от 22.12.2009г. по гр.д. №2157/2009г. на Варненски ОС за определяне цена на иск по чл.135 ЗЗД по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК.
Жалбоподателят – Р. Б. Р. моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като бъде определен по нисък размер на цената на иска.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Частният жалбоподател е поискал цената на иска по чл.135 ЗЗД да бъде определена съобразно вземането му като кредитор, което е в размер на 12 4040,69 лева. С определение от 22.12.2009г. по гр.д. №2157/2009г. Варненски ОС за определил цена на иск по чл.135 ЗЗД по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК в съответствие с данъчната оценка на имота, предмет на атакуваната сделка. Определението за цената на иска е било обжалвано от Р. Б. и с обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд, е потвърдил определението му.
За да обоснове допустимост на обжалваното определение жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото въпросът за начина, по който следва да се определи цената при иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Налице е определение, с което се потвърждава определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но не са нали предпоставките на чл.274, ал.1, вр. чл.280, ал.1,т.3 ГПК. За да е налице въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е необходимо да се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяването й, както и за да се създаде такава, при нейната липса. Безспорно, въпросът за начина на определяне на цената на иска и съответно на дължимата за исковото производство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос правна норма – чл. 69, ал.1, т.4 ГПК установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД/ стойността на договора. Посочената норма е пределно ясна и категорична и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тази норма не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от определение от 19.05.2010г. по гр.д. №245/2010г. на Варненски АС, по жалба на Р. Б. Р., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: