О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6976/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Пл. Г. – А., процесуален представител на А. И. Ш.,против въззивно решение № 391/08.08.2013 г.постановено по гр.д.№ 943/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 304/25.06.2013 г. по гр.д.№ 458/2013 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. И. Ш. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса относно упълномощаването на трети лица при налагане на дисциплинарно наказание,като се позовава на решение №1935/13.02.2001 г. по гр.д.№562/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. По материалноправните въпроси : “Кой е моментът на откриване на извършеното нарушение от страна на работодателя при наличие на поделение в друго населено място ?”; “Дали това е моментът на узнаване от управителните органи в поделението или е момента на узнаване от управителния орган в централата на дружеството ?”; “Дали ако лицето, оправомощено да вземе алкохолна проба няма необходимите умения и квалификация за вземане на пробата това представлява съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание ?” се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, като на основание чл.272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционния съд. Последният от своя страна е стигнал до извод, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено при спазване разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от узнаване на дисциплинарното нарушение от страна на работодателя, което е станало на 25.02.2013 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на 11.03.2013 г. Относно лицето З. М., което е подписало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът е стигнал до извод, че е налице валидно упълномощаване – действал е от името на работодателя,тъй като е разполагал с необходимите правомощия,делегирани му от представляващите дружеството за времето на ползване на ПГО,т.е. имал е представителна власт да прекрати процесния трудов договор.Прието е също така, че атакуваната заповед е издадена съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. По съществото на уволнението съдът е стигнал до извод, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение е доказано ,че е извършено и поради неизпълнение от страна на работника на изискванията на чл.126, т.т.6,7 и 13 КТ, както и на чл.12, т.11 от Наредба №13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с изискванията на чл.189, ал.1 КТ,като е налице съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси, а именно относно упълномощаването на трети лица при налагане на дисциплинарно наказание, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.2 ГПК.Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 6/2012 от 13.01.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което допустимо е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ.Обжалваното решение е в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставените въпроси са решаващи за изхода на спора,а изводите на въззивната инстанция са съобразени с многобройната и непротиворечива задължителна практика по чл.290 ГПК ,според която откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат./ решение №231/13.6.2011 г. по гр.д.№858/2010 г. на ВКС, ІV г.о./Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по последния от поставените въпроси, тъй като явяването на работа на ищеца в нетрезво състояние е установено и от свидетелски показания, които са обсъдени в съвкупност с данните от показанията от алкохолната проба и са формирали извод на съда за неспазване от страна на работника на разпоредбата на чл.126, т.2 и наличие на нарушение по чл.187, т.2 КТ.
Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391/08.08.2013 г.,постановено по гр.д.№ 943/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: