4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 29.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1093/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 278 от 29.06.2010 г. по в. гр. д. № 325/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1525 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 2966/2009 г. на Благоевградски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против Д. С. Д. искове с правно основание чл.274, ал.1 т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 3 576 лв. – изплатено на К. О. С. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” във връзка с причинено на 31.07.2007 г. в [населено място] пътно – транспортно произшествие, съгл. протокол за ПТП № 1084373/31.07.2007 г., и 1 117.13 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2007 г. – 24.11.2009 г., като са присъдено разноски на ответника в размер на сумата 500 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът определя като незаконосъобразен и необоснован решаващият извод на въззивния съд за недоказаност на обстоятелството, че увреждащото пътно-транспортно произшествие, по повод на което е ангажирана отговорността му на застраховател по имуществена застраховка, е причинено виновно и противоправно от ответника. Поддържа, че така изразеното становище е резултат от неправилно интерпретиране на доказателствата по делото и от незаконосъобразния отказ на въззивната инстанция да зачете материалната доказателствена сила на издаденото от СДВР – Отдел „Пътна полиция”, удостоверение от 28.10.2009 г., сочещо ответника като автор на произшествието.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което в основната си част възпроизвежда съдържанието на касационната жалба. В изложението е посочено, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, но се е позовал на съдебна практика – решение № 1989/02.06.1983 г. по гр. д. № 1405/83 г. на ВС, ІІ г. о., решение № 2236/08.07.1982 г. по гр. д. № 1798/82 г. на ВС, ІІ г. о., и решение № 518/30.12.2003 г. по гр. д. № 23/2003 г. на ВКС, І г. о., във връзка с основното оплакване в жалбата за неправилност на атакуваното решение поради необсъждане на всички доказателства по делото и в частност – на удостоверението от 28.10.2009 г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция”, както и на черпените от удостоверението доказателствени и правни доводи.
Ответникът по касация Д. С. Д. от [населено място] не заявява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Благоевградски районен съд по гр. д. № 2966/2009 г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Д. Д. искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, решаващият състав на Благоевградски окръжен съд е възприел изцяло изводите на първостепенния съд за недоказаност на обстоятелството, че пътно – транспортното произшествие от 31.07.2007 г., по повод на което е ангажирана отговорността на ищеца като застраховател по сключен с трето лице договор за имуществена застраховка, е причинено виновно и противоправно от ответника Д. Д.. Въззивният съд се е позовал на първо място на приетия по делото и неоспорен констативен протокол за ПТП от 31.07.2007 г., според който произшествието е причинено от водач на лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], чиято самоличност не е установена поради напускане на мястото на инцидента. Обсъдил е писмените доказателства, от които е видно, че към датата на произшествието ответникът е работил по трудов договор в предприятието на [фирма], а не като шофьор в [фирма], както и представените от ищеца удостоверения, издадени на 17.06.2009 г. и 28.10.2009 г. от СДВР – Отдел „Пътна полиция”, с които е удостоверено обстоятелството, че във връзка с произшествието от 31.07.2007 г. няма образувано административно – наказателно производство по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, включително срещу лицето Д. Д.. След съвкупна преценка на посочените доказателства решаващият въззивен състав е достигнал до извод, че същите не сочат ответника като автор на увреждащото произшествие. По повод твърденията и доводите на ищеца, че авторството е доказано с цитираните удостоверения на СДВР, са изложени съображения, че удостоверенията не доказват ответникът да е причинител на деликта от 31.07.2007 г., тъй като само от факта, че спрямо него не е образувано административно – наказателно производство, не могат да се черпят изводи за участието му в инцидента.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване въззивното решение.
Касаторът не е изпълнил задължението си да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното решение, който според вижданията му е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността на решението и не са тъждествени с общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на значимия правен въпрос от обжалващата страна е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да е необходимо да се обсъждат поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че с оглед цитираната в изложението съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ като обуславящ е поставен процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото и релевираните във връзка с тях защитни доводи на страните, искането на касатора за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение е неоснователно поради отсъствие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е недоказано, тъй като представените решения нямат характер на задължителна практика на ВС и ВКС в смисъла, изяснен с т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Второто поддържано основание – това по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, също не може да се приеме за съществуващо, доколкото нито едно от приложените решения не сочи на противоречие между въззивното решение и константната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.236, ал.2 във вр. с чл.12 от ГПК от 2007 г. При формиране на решаващите си изводи за неоснователност на предявените искове по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД решаващият състав на Благоевградски окръжен съд е изпълнил вмененото му от процесуалния закон задължение да обсъди всички приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и основаните на тях доказателствени и правни доводи на спорещите страни. Не отговаря на истината твърдението на касатора за необсъждане на издаденото от СДВР удостоверение с дата 28.10.2009 г. и черпените от съдържанието му доводи за участие на ответника в пътно-транспортното произшествие от 31.07.2007 г. В мотивите към решението въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че удостоверението не е годно да докаже основния релевантен за изхода на спора факт, а именно – че ответникът Д. Д., в качеството на водач на превозно средство, е причинил процесното произшествие и е легитимиран да отговаря по иска на застрахователя с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ. Формираните в този смисъл изводи са резултат от решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд по преценката на доказателствата и установяването на фактическата обстановка по делото, чиято правилност подлежи на касационен контрол по реда на чл.290 от ГПК и е извън очертаното от чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, релевантно за производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 325/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 278 от 29.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 325/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :