Определение №440 от по гр. дело №1487/1487 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        №440
 
                     София, 28.04.2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1487 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Ш. и Г. В. Ш., чрез а. А, против решение № 151 от 30.09.2009 г., постановено по гр.д. № 297 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я. , с което е потвърдено решение № 388 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1803/2008 г. на Районен съд Я. в обажлваната му част за уважаване на предявените от Т. А. А., П. М. К., К. М. Й., Т. Х. И., Б. Х. Д. и М. В. Х. против К. Е. Х., Г. В. Ш. и Т. В. К. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че В. Х. Г. не е собственик на ? ид.ч. от нива с площ от 2.832дка в м.”Б” и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт по отношение на този имот и против Н. И. Ш. ревандикационен иск по отношение на ? ид.ч. от същия имот.
Ответниците по касационната жалба Т. А. А., П. М. К., К. М. Й., Т. Х. И., Б. Х. Д. и М. В. Х. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост и е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Х. К. Един от тях – В. Г. Х. – се е снабдил през 2008 г. с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност и е продал имота на Н. Ш. Изложени са съображения, че по повдигнатия спор ищците следва да докажат правата в собствеността на процесния имот, а ответниците – да защитят издадения в тяхна полза титул за собственост. След обсъждане на събраните доказателства е прието, че ищците са провели пълно доказване и е опровергана удостоверителната сила на констативния нотариален акт, с който В. Х. се е снабдил за собственост върху цялата нива и не е доказано възражението за изтекла в негова полза придобивна давност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са навели твърдение, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Липсват обаче формулирани правни въпроси, спрямо които да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Към посочената хипотеза може да се отнесе само довода за недопустимост на отрицателния установителен иск при условие, че ищците не упражняват фактическа власт върху имота, но същия е неотносим в случая, тъй като е налице предевен при условията на обективно кумулативно съединяване и ревандикационен иск спрямо лицето, което упражнява фактическата власт.
Останалите твърдения – че съдът е извършил недопустимо разместване на доказателстваната тежест, тъй като при ревандикационния иск тежестта на доказване във всички случаи лежи върху ищците, особено след като ответниците се легитимират с нотариален акт, който се ползва със съответната доказателствена сила – по същество съставлява доводи свързани с касационното основание съществено процесуално нарушение по чл.281, т.3 ГПК, който подлежи на разглеждане във фазата на постановяване на касационното решение. Тези твърдения не са обосновани с непълнота или неяснота на ноормативната уредба, с липса на съдебна практика или необходимост от промяната й, поради което не могат да бъдат свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторите следва да възстановят направените от ответника по жалбата П. М. К. разноски в настоящото производство в размер на 400 лв., представлящи заплатено възнаграждение на а. В.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 30.09.2009 г., постановено по гр.д. № 297 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я.
ОСЪЖДА Н. И. Ш. и Г. В. Ш., двете с адрес: с. З., общгина Р. , област П. , ул.”300та” № 6 да заплатят на П. М. К., с. Г., област Я. , ул.”А” № 31 разноски за настоящото производство в размер на 400.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top