О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София 18.12.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2249/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. в качеството му на процесуален представител на В. Н. В., против решение № 39/17.02.2017 г. по възз.гр.д № 21/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 901/15.12.2016 г. по гр.д № 2362/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което са отхвърлени исковете на В. Н. В. против [фирма] – клон Шумен с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението ?, извършено със заповед № 6/25.07.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист труд и работна заплата, човешки ресурси“ в отдел „Финансово счетоводен“ и осъждане на ответника да ? заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението в размер на 5556 лв. за период от 6 м. и 325 лв. законна лихва за периода 26.07.2016 г. – 26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от дата на подаване на исковата молба до окончателното ? изплащане.
В жалбата се иска отмяна на атакуваното решение, като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Може ли /законосъобразно ли е/ работодателят да прекрати на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудов договор с работник, който не е отговарял на законовите изисквания за по-висока образователна степен за заеманата длъжност преди и към момента на сключването на трудовия договор за тази длъжност, респективно за преназначаването му на тази длъжност“; 2. „Без значение ли е колко време преди въвеждане на ново изискване за по-висока степен на образование работникът е изпълнявал същата работа“ и 3. „Когато е даден срок на страните за писмени бележки, а съдът се произнесе с решение преди да е изтекъл този срок, това представлява ли съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до неправилност на решението“. По отношение на първите два въпроса твърди да е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в решение № 1955/20.11.2012 г. по гр.д № 4951/2012 г. по описа на Районен съд – Русе и решение от 20.09.2013 г. по гр.д № 2359/2013 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, а за третия въпрос заявява да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е по пощата нa 20.03.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките, обуславящи законосъобразността на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Посочил е, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 1987 г., по време на което служителката заемала различни длъжности, а от 01.03.2015 г. работила като „специалист труд и работна заплата и човешки ресурси. С изменение на длъжностната характеристика на длъжността „специалист труд и работна заплата“ от 25.07.2016 г. е въдено изискване за висше икономическо образование, а такова служителката не притежава, поради което със Заповед № 6/25.07.2016 г. е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Тези данни са обусловили правния извод, че е налице несъответствие между притежаваното от служителката образование и изискванията за изпълняваната длъжност.
С разпореждане от 02.11.2017 на Председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 4 от 2017 г. по описа на ОСГК на ВКС по въпроса „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?“, а с разпореждане от 16.11.2017 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 5/2017 г. по въпроса „Кои са отличителните признаци на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и какво е съотношението между тях?“.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., констатира, че първият формулиран въпрос се припокрива с предмета на тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Даването на задължително тълкуване по въпроса, предмет на тълк.д. № 5/2017 г. би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателни решения по посочените дела.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 2249/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателни решения по т. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и по т.д. № 5/2017 на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: