О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 441
София, 21.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари……………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 6817/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
И. И. К. от [населено място] е подала касационна жалба, приподписана от процесуалния й представител адв. С. Р., срещу решение № 96 от 17.01.2013 година по гр.д. № 1630/2012 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 27.01.2012 г. по гр.д. № 16439/2010 г. на Софийски градски съд, І-10 състав, с което е отхвърлен иск на касаторката срещу В. Ц. К. със съд. адрес София, адв. М. К., за заплащане на сумата 26 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 388 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва – искове с правно основание чл.45 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е „необосновано и непълно” и се моли за отмяната му. Ответникът В. Ц. К. със съд. адрес София, адв. М. К., чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-София, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Ответникът Д. а. „Н. с.”, София, оспорва жалбата и моли да не се допуска обжалването поради липса на предвидените в закона предпоставки.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска за неимуществени вреди над 5 000 лева. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът длъжен ли е при постановяване на решението си съставът на въззивната инстанция да даде квалификация на всички искания и възражения на страните, да ги обсъди заедно със всички доказателства по делото и да изясни действителните отношения между страните. Питането е основано на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като са посочени решения № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на ІV г.о. и № 460 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 7678/2009 г. на ІІ г.о., ВКС, с които е даден положителен отговор за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото във връзка със спорния предмет, както и във връзка с доводите на страните, да даде правна квалификация и на възраженията на ответника срещу иска и да формира свои изводи по спорното право.
Отговорът на поставения въпрос не буди съмнение в съдебната практика и се извежда от нормите на чл.269 ГПК, чл.272 ГПК, чл.273 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, чл.235 ГПК и др. В случая обаче, касаторката не посочва кои доказателства не са разгледани от съдилищата, а доколкото е цитирано определение от 22.01.2008 г. по ч.н.д. № И-2135/2007 г. на СРС, НК, 106 състав, то от данните по делото е видно, че определението е обсъдено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, и е отчетено значението му за спорното право заедно и във връзка с останалите доказателства по делото. В този смисъл отговорът на въпроса, освен че е ясен, не кореспондира с данните в съдебното решение и не обосновава извод за наличие на основание за допускане на обжалването.
Вторият въпрос в изложението се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и без да е ясно формулиран е „свързан с колизията при упражняването на определени права и засягането чрез упражняването им на конституционни ценности – правата на добро име, чест, достойнство и др.” Касаторката се позовава на решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 430/2009 г. на ІІІ г.о., ВКС. В това решение е посочено, че балансът на права може да бъде решен след конкретна преценка, а така е подходил и въззивният съд. В настоящото решение подробно е изяснено защо в поведението на ответника липсва умисъл и противоправност – той е длъжностно лице, което в това си качество е имало задължение да уведоми органите на досъдебното производство на основание чл.205, ал.2 НПК. Дали е извършено престъпление от общ характер, т.е дали деянието е съставомерно, може да реши само съдът.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 96 от 17.01.2013 година по гр.д. № 1630/2012 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.