О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 27.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 323 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Н. К., И. П. В. , Б. Ц. П. , П. В. К. и Т. В. К. – двамата последни малолетни чрез настойника си Б. Ц. П. , всички от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. П, против определение № 3* от 31 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 933 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което молбата на частните жалбоподатели за освобождаване на внесена парична гаранция, е оставена без уважение.
В частната жалба се сочи, че съдът неправилно е квалифицирал приложимия процесуален ред, защото производството се движи по новия ГПК; неверен е изводът на съда, че ограничаване на правната сфера на ответника чрез налагане на запор върху сметки и върху движими вещи може да доведе до еднакви по размер вреди в случай на отхвърляне на исковите претенции на ищците – при запор на сметки внасянето на гаранция е обяснимо, защото ответникът изобщо не може да се разпорежда с парите, но при налагане на запор върху движима вещ използването й не се ограничава; ищците вече са лишени на практика от ефективна обезпечителна мярка, защото запорът е допуснат и наложен след вписването на особен залог и правото на предпочтително удовлетворение от заложената и запорирана в последствие вещ принадлежи на заложния кредитор; поради естеството на предявения иск вреди могат да произтекат само за ищците и то от незаконосъобразно извършената замяна на вина на обезпечителната мярка. Тъй като липсва съдебна практика по този въпрос, се търси произнасяне, което ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът “Т” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от председателя на С. на директорите М. Г. М. , чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор, наречен “писмен отговор и становище по допустимост на частната жалба”, сочи, че определението не подлежи на обжалване, тъй като жалбоподателят не е представил изложение за допустимостта на обжалването – не е посочено конкретно основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК и не е посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а и не са налице предпоставките на нито една от хипотезите на чл. 280 ал. 1 от ГПК; жалбата е и неоснователна, защото след наложения запор ответникът не може да залага крана, ответникът вече търпи вреди, а ищците са внесли гаранцията от пари, които доброволно ответникът предал на ищците; налице са данни за съпричиняване от страна на пострадалата; кранът е освободен от залог, както страните са се уговорили.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение съдът приел, че молбата с правно основание по чл. 322 от ГПК (отм.), е неоснователна, защото липсва влязло в сила решение или определение за прекратяване на производството; обезпечението не е отменено, а само е допусната замяна на обезпечителната мярка; внесената гаранция би обезпечила евентуални вреди на ответника във връзка с ограничените му правни възможности да се разпореди с вещта, а и ответникът възразява срещу освобождаването на гаранцията.
Атакуваното определение е правилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че производството се развива не по реда на частното касационно обжалване, предвидено в чл. 274 ал. 3 от ГПК, тъй като по този ред на разглеждане подлежат искания, които вече са били разгледани от две инстанции. В настоящия случай искането за освобождаване на внесената гаранция е направено за пръв път пред въззивния съд и той е сторил атакуваното произнасяне, поради което касационният съд приема, че производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК. Затова съдът не се произнася по доводите на страните във връзка с основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
При формирането на изводите си съдът е взел предвид всички относими обстоятелства. Вярно е, че съдът е посочил неправилно процесуалното основание на искането като такова по отменения ГПК, но в действащия процесуален ред – чл. 403 от ГПК, е възприето същото разрешение, както и по отменената правна уредба в чл. 322 – освобождаването на внесена гаранция се обуславя от влизане в сила на решение по иска или липса на предявяване на иск в указания от съда срок, или прекратяване на производството по делото. Едва при наличието на някое от посочените обстоятелства може да се развие процедурата по ал. 2 на посочения текст, предвиждаща реда за освобождаване на гаранцията. В разглеждания случай производството по делото е висящо, поради което, след като не са налице изискванията на чл. 403 ал. 1 от ГПК, искането правилно е било счетено за неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд на Републиката, гражданска колегия, състав на четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3* от 31 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 933 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: