5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 30.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3491/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. В. Н. и Ю. Т. К. срещу определение № 554 от 02.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1232/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, І въззивен състав.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба –Д. Д. Д. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира, че частната жалба на Ю. Т. К. е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което намира, че същата жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така приетият извод произтича от следните съображения:
С цитираното въззивно определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е разгледана жалбата на Ю. Т. К. против определение № 912 от 02.04.2018 г. по гр. дело № 5344/2014 г. на Районен съд – Стара Загора, като е потвърден първоинстанционния съдебен акт, с който районният съд е прекратил производството по предявения от жалбоподателката осъдителен иск за сумата от 4 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. При тази уредба режимът за обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство следва режима за обжалване на решенията, като по този начин се изключва касационният контрол за актове относно процесуални въпроси, когато не е предвиден касационен контрол спрямо актовете по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима в редакцията, обн. ДВ , бр. 86/2017 г., е предвидена необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключенията, изчерпателно изброени в нормата, незасягащи осъдителния иск, предявен по настоящия спор. В разглеждания случай осъдителния иск предявен при условията на субективно съединение е с цена до 5000 лв., което е под установения в закона размер, при който частната касационна жалба е процесуално допустима. Поради това следва частната жалба на Ю. Т. К. да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Жалбата на М. В. Н. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за сезиране на касационния съд, който в конкретния случай е обусловен от неблагоприятния за касатора правен резултат.
С определението, предмет на обжалване, Старозагорският окръжен съд е потвърдил определение № 912 от 02.04.2018 г. по гр. дело № 5344/2014 г. на Районен съд – Стара Загора, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковата молба. Въззивният съд е приел следните обстоятелства: първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Н. срещу Д. Д. осъдителен иск за сумата от 21 146 лева; ищцата е изложила твърдения, че в качеството си на поръчител е обезпечила договор за банков кредит на ответника, който бил обявен за предсрочно изискуем и банката се снабдила с изпълнителен лист; било образувано изпълнително дело срещу солидарните длъжници; в хода на изпълнителното производство ищцата погасила дълга на Д. Д. до размера на сумата от 21 146 лева, поради което с исковата си молба претендира ответникът да бъде осъден да й заплати тази сума; с уточняваща молба е заявила, че основанието на предявения иск е неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка с претендираната сума, тъй като била изтекла давността за суброгиране в правата на кредитора по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК. Прието е още, че първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че за ищцата липсва правен интерес за предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като за реализиране на своите права разполага с друг правен способ, а именно суброгиране в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарно и с него не разполага този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни и давностни срокове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, към които като допълнително основание е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „1. Налице ли е правен интерес от предявяване на осъдителен иск от ищец, основан на неоснователно обогатяване, когато вземането по издадения изпълнителен лист, с който същият като гарант /поръчител/ е осъден солидарно наред с кредитополучателя и което вземане, тъй като той единствен е изплатил изцяло, е погасено по давност?“; „ 2. Налице ли е правен интерес от предявяване на осъдителен иск от ищец, основан на неоснователно обогатяване, когато вземането по издадения изпълнителен лист, което той като гарант /поръчител/ единствен е изплатил изцяло, е погасено по давност и същият е пропуснал възможността да се суброгира в правата на кредитора, а самото изпълнително дело е било прекратено поради изплащането /погасяването/ на вземането?“; „3. При прекратено изпълнително дело поради изплащането /погасяването/ на вземането от страна на поръчител, когато същият е пропуснал възможността да се суброгира в правата на кредитора против солидарно осъдения наред с него кредитополучател, има ли правен интерес да предяви осъдителен иск, основан на неоснователно обогатяване, когато към датата на предявяване на иска в съда 5 – годишната давност за предявяване на иска е изтекла?“; „4. Има ли право на избор платилия цялото вземане поръчител по издадения изпълнителен лист – да се суброгира в правата на кредитора по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК /процесуално право/ или да предяви осъдителен иск за осъждането на ответника /кредитополучател/ като неоснователно обогатяване по ЗЗД /материално право/?“.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, поради следните съображения:
По поставените въпроси страната не е обосновала допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва мотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата й, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, когато са непълни, неясни или противоречиви. В тази връзка страната не е съобразила и разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова настоящата инстанция намира, че в изложението не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Трябва да се изложи и още един самостоятелен аргумент за недопускане касационно обжалване на въззивното определение, а именно че същото е изцяло съобразено със задължителното за съдилищата тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/28.05.1979 г., в което е изяснено, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен – той е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск / чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. А по аналогия следва да се има предвид и приетото в ТР № 59/1974 г. ОСГК на ВС, че солидарно осъденият с прекия причинител възложител на работата, който е издължил в изпълнителното производство цялото солидарно задължение, може да иска в същото изпълнително производство изпълнение срещу неплатилия задължението солидарен съдлъжник въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист, като установи плащането с писмени доказателства. В този случай той няма правен интерес от предявяване на иск на общо основание срещу прекия причинител на вредата. Това разбиране е изразено и в множество други решения на ВС – например в решение № 2289/1964 г. I г. о., решение № 454/81 г. I г. о., в определение № 484/2008 г., II г. о. на ВКС с което също е прието, че предоставената от закона възможност длъжникът да встъпи в правата на кредитора по отношение на трето лице изключва наличието на правен интерес от провеждането на нов иск за платеното срещу длъжника, тъй като той не се нуждае от нов титул /изпълнителен лист/ за да събере вземането си. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, правният интерес от предявяване на иск за присъждане на изплатената от солидарния съдлъжник част от дълга, както и от поръчителя, отпада. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по частната касационна жалба на М. Н..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ю. Т. К. срещу определение № 554 от 02.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1232/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, І въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3491/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на М. В. Н. на определение № 554 от 02.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1232/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, І въззивен състав.
Определението в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Ю. Т. К. подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: