О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 24.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 407/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” Е. със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Ю, срещу определение № 1* г. по ч. гр. д. № 771/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 12.10.2008 г. по гр. д. № 2800/2009 г. на Шуменски районен съд за връщане на подадената от „Т” Е. частна жалба срещу разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК поради невнасяне на дължимата държавна такса.
В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че дължимата по повод на обжалването държавна такса следва да бъде определена съобразно правилото на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а не при условията на чл.18, ал.1 от Тарифата.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържат се доводи, че атакуваното определение съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос – за размера на държавната такса, дължима при обжалване с частна жалба на разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, който е разрешен в съответствие с неправилната практика на съдилищата, в т. ч. и на Върховния касационен съд, чието преодоляване е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба „Т” А. – гр. Ш. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане, с което е върната подадената от „Т” Е. частна жалба, въззивният съд е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за невнасяне на дължимата от частния жалбоподател държавна такса в размер на 3 693.40 лв. във връзка с обжалване на отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Изложени са съображения, че таксата е определена правилно в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а именно – 50 на сто от таксата по чл.12, т.2 от Тарифата, дължима по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Доводите на частния жалбоподател, че дължи такса по чл.19 от Тарифата в размер на 15 лв., са счетени за неоснователни с аргумент, че простата такса по чл.19 се събира само за частни жалби срещу съдебни актове по движение на делото.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на обжалването с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което изисква определението да съдържа произнасяне по обуславящ крайния изход на делото процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид решаващите изводи, обусловили връщането на подадената от „Т” Е. частна жалба, формулираният в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото като общо основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационно обжалване предпоставя необходимост от тълкуване на неясни, неточни или непълни правни норми, по приложението на които липсва утвърдена и безпротиворечива съдебна практика, или съществуваща съдебна практика по приложението на конкретни правни норми, която следва да бъде изоставена, за да се възприеме за правилна друга практика. В случая жалбоподателят се позовава единствено на значимостта на разрешения от въззивната инстанция правен въпрос за точното прилагане на закона, не и на значението му за развитието на правото, което само по себе си препятства допускането на определението до касационен контрол.
Освен поради липса на аргументация, недопустимостта на обжалването произтича и от обективното отсъствие на сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид ясната правна уредба на отговорността за държавна такса при обжалване на разпореждане за отхвърляне на заявление по чл.417 от ГПК, съдържаща се в чл.18, ал.1 от цитираната Тарифа, и създадената задължителна практика на Върховния касационен съд по приложение на посочената разпоредба. В редица определения на ВКС като напр. определение № 741 от 19.12.2009 г. по ч. т. д. № 846/2009 г. на ІІ т. о., определение № 540 от 18.09.2009 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на ІІ т. о. и др., е прието, че при обжалване на разпореждане за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК се дължи пропорционална държавна такса в размер, определен по правилото на чл.18, ал.1 от Тарифата – 50 на сто от таксата по чл.12, т.2, съизмеряваща се с 2 % от интереса, но не по-малко от 25 лв., а не проста държавна такса по чл.19 от Тарифата в размер на 15 лв. При съществуващата ясна законова регламентация и установената задължителна съдебна практика по приложението й произнасянето по поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е допустимо обжалването на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 771/2009 г. на Шуменски окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* г., постановено по ч. гр. д. № 771/2009 г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :