6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
София.26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2127/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Ш. Аджикурбанович А., гражданин на Руската Федерация и [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-а състав, постановено на 12.01.2013 г. по гр.д. № 905/2012 г.
К. ищец Ш. А. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № I-46-90/02.09.2011 г. по гр.д. № 28822/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 3 547.87 лв. до пълния предявен размер от 17 739.37 лева, или за 14 191.50 лв., както и в частта за разноските. В жалбата са инвокирани основания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на въззивната инстанция, че в клаузата на т.5.3.2 от процесния предварителен договор е предвидена неустойка в размер на 20% от подлежащите на връщане суми при разваляне на договора/ т.е. от платените суми/, а не 20 % от продажната цена. Според касатора, неправилно е приложена разпоредбата на чл.20 ЗЗД, независимо от ясната договорна клауза, определяща размера на неустойката.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – ищец е формулирал следните, обуславящи решаващата правна воля на въззивния съд, въпроси: „1. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува клаузите на процесния договор в частта за неустойка за пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху имота на купувача в сроковете, определени със същия договор, като не се съобрази с ясната и недвусмислено изразена воля на страните в договора и представлява ли това несъобразяване нарушение на материалния закон по чл.20а, ал.1 от ЗЗД и 2. Може ли въззивният съд да тълкува процесния договор съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, при условие, че няма наличие на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, а единствено възражение за прекомерност на неустойката/чл.309 ТЗ/. Допустимо ли е приложението на принципа на служебното начало в този случай”. Поддържат се допълнителните основания на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 88/2010 г., II т.о., решение по гр.д. № 420/2009 г. и по гр.д. № 856/2009 г. на IV г.о. на ВКС и на представени първоинстанционно и въззивно решения по аналогичен спор – по предварителен договор на дружеството – ответник с друго физическо лице.
К. ответник – [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение – за сумата 17 739.37 лева по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и за сумата 3 547.87 лв. по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, както и за присъдените за първата инстанция разноски. Въведени са касационни оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита за неправилен изводът за надлежно реализирано право за разваляне на договора от страна на купувача, с твърдения, че до момента на уведомяване на ищеца за съставения Акт 14, последният не е направил изявление за разваляне на договора, а след този момент той не е изпълнявал задължението си за погасяване на съответните вноски, съставляващи част от продажната цена. От друга страна се поддържа, че изявлението от страна на ищеца за разваляне на предварителния договор е направено от лице без представителна власт и не е даден подходящ срок за изпълнение.
В изложението за допускане на касационно обжалване е поставен следния правен въпрос: „Допустимо ли е разваляне на договора от неизправната страна”, с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение по гр.д. № 842/2001 г., V г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 1350/1999 г., V г.о. на ВКС, в които е постановено, че потестативното право за разваляне на договор принадлежи на изправната страна.
Ответникът по втората касационна жалба оспорва искането за достъп до касация, като доводите са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че съществувалият между страните договор от 29.10.2007 г., по силата на който продавачът [фирма] се е задължил да построи и продаде на купувача А. конкретизирания недвижим имот срещу заплащане на цена на договорени падежи, е бил едностранно развален от страна на купувача с отправена и получена на 14.10.2009 г. нотариална покана от продавача, поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача в рамките на договорения срок до 30.06.2008 г. да се снабди с акт обр.14, както и да завърши обекта и да покани купувача да сключат окончателен договор до 30.12.2008. г. Именно поради изпадане на продавача в забава, продължаваща за период повече от 100 дни, считано от 30.12.2008 г. и неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, е направен извод, че за ищеца се е породило право да развали договорната връзка. Решаващият състав е изразил становище за липсата на категорични данни, че към момента на направеното от ищеца волеизявление за разваляне на договора – 14.10.2009 г. дружеството – ответник е отправило надлежно уведомление за осъществено изпълнение със забава и покана за насрещно изпълнение. В тази връзка съдът не е зачел представена по делото кореспонденция по електронна поща, неустановяваща размяната на изявления между страните, респ. получаването им, а от друга страна е прието, че в този вид кореспонденцията е извън предвидените в договора способи за размяна на кореспонденция. Като съобразено с предвидените договорни клаузи е зачетено единствено изпратеното от дружеството факсово писмо от 28.10.2009 г., но е прието, че обективираното в него предупреждение за разваляне на договора не е породило своето действие, тъй като към този момент договорната връзка между страните вече е била прекратена от страна на купувача.
За неоснователни са счетени доводите на ответното дружество за липса на представителна власт на адв. Н., отправила от името на ищеца нотариалната покана за разваляне на договора, позовавайки се на представеното пълномощно, със заверка в Консулска служба към МВР – София от 20.08.2009 г., както и доводите за липса на даден срок за изпълнение, предвид конкретната договореност между страните, обективирана в чл.5.3.2., според която забава в договорното изпълнение в размер на 100 дни е достатъчна, за да се счете, че няма нужда от покана за изпълнение. По втората група доводи са изложени подробни правни съображения, вкл. и за липсата на противоречие на клаузата с разпоредбата на чл.87 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на Ш. А.:
Поставените от този касатор правни въпроси, свързани с възможността да се тълкува ясна договорна клауза, при липса на спор относно точния й смисъл и доколко несъобразяването на ясната и недвусмислено изразена воля на страните представлява нарушение на чл.20а, ал.1 от ЗЗД, не биха могли да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, така формулиралите въпроси всъщност са изведени от поддържаните от ищеца в хода на производството по делото доводи по спорното материално право, както и от несъгласието му с изводите на съда относно базата, на която следва да се определи договорната неустойка – дали неустойката следва да бъде 20 % върху вече заплатените от купувача вноски от продажната цена/ при максимален размер до 20% от продажната цена/, които след надлежното разваляне на договора подлежат на връщане като дадени при отпаднало основание, или се дължи 20 % неустойка върху договорената продажна цена на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. От друга страна, първият въпрос е основан на твърдяно нарушение на материалния закон – чл.20а, ал.1 ЗЗД, така както е разсъждавано и в мотивите към първото цитирано решение на ВКС, а именно, че „несъобразяването на въззивния съд с ясната и недвусмислено изразена воля на страните във връзка с инвестиционната програма представлява нарушение на материалния закон/ чл.20а, ал.1 ЗЗД/.” При поставянето на този въпрос е допуснато известно смесване на основанията за допускане на касационно обжалване с общите основания по чл.281, т.3 ГПК, което е недопустимо, а от друга страна в производството по чл.288 ГПК ВКС не може да преценява правилността на решението. В случая следва да се има предвид, че крайните изводи на решаващия състав по акцесорния иск са резултат не само от тълкуване на съдържанието на договорни клаузи, извършено в съответствие с чл. 20 ЗЗД, но и от конкретната преценка на доказателствения материал по делото. Евентуални грешки при формирането на фактическите изводи или при тълкуването на договора са относими към правилността на решението, но не към основанията за достъп до касационен контрол. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за допускане на касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт.
По втория правен въпрос, освен съображенията за несъотносимост към решаващите изводи на съда, допълнително следва да се отрази, че не е налице противоречие с представените решения на ВКС, ГК, съставляващи задължителна съдебна практика на долустоящите на ВКС съдилища, нито с други, надлежно публикувани решения на ВКС, ТК по въпросите, касаещи предпоставките и съответните законови критерии за тълкуване на договорни клаузи/ така напр. решение № 89 от 17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008 г., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., решение № 151 от 05.10.2010 . по т.д. № 1035/2009 г. и др./ – неясни клаузи или такива, по които има спор, като не е необходимо да е направено изрично искане за тълкуване от страните по спора.
По касационната жалба на [фирма]:
Формулираният от този касатор правен въпрос не попада в приложното поле на касационно обжалване. Въпросът е основан на твърденията на касатора, последователно поддържани при инстанционното разглеждане на спора, че ищецът – купувач е неизправна страна по договора. След като тези доводи са счетени от въззивния съд за неоснователни, то не би могло да се приеме, че въпросът е обуславящ за изхода на делото. Поради това не следва да се преценява допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – дали е налице противоречиво разрешаване на въпроса кому принадлежи потестативното право за разваляне на договор и може ли то да бъде упражнено от неизправна страна. За пълнота следва да се отбележи, че е налице и задължителна практика на ВКС, ТК по приложение на чл.87, ал.1 ЗЗД,/ така, напр. решение № 31 от 13.11.2009 г. по т.д. № 661/2008 г. , решение № 251 от 07.01.2013 г. на ВКС, ТК, II т.о./. В цитираните решения е прието, че страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот с едностранно изявление на изправната страна, в това число и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване на падежа, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение. Липсват данни въззивната инстанция да се е отклонила от цитираната практика по чл.290 ГПК при постановяване на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-а състав, постановено на 12.01.2013 г. по гр.д. № 905/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: