2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 06.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 62/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 488 от 28.03.2012 год.на Апелативен съд – София, постановено по т.д.№ 198/2010 год.,с което е отменено решение от 25.04.2007 год.по гр.д.№ 937/2005 год. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] инцидентен установителен иск за признаване правото му на собственост върху недвижим имот ,представляващ трафопост с площ от 129,60 кв.м.,построен в УПИ …,кв…. по плана на [населено място] с площ от 660 кв.м. и иска за заплащане цената за достъп в размер на 63 474 лв. с ДДС до размер на 12 694,80 лв. и е постановено нов,с което е прието за установено по предявения от [фирма]/правоприемник на [фирма]/ срещу [фирма] инцидентен установителен иск,че [фирма] е собственик на недвижим имот ,представляващ трафопост с площ от 129,60 кв.м.,построен в УПИ …,кв…. по плана на [населено място] с площ от 660 кв.м.Осъден е [фирма]/с предишно наименование [фирма]-универсален правоприемник на [фирма]/ да заплати на [фирма] на основание чл.117,ал.7 ЗЕ сумата 63 474 лв.неплатена цена за предоставен достъп до собствения на дружеството трафопост,изграден в УПИ …,кв…. по плана на [населено място] за периода 01.09.2004 год.-30.06.2005 год. и сумата 12 695 лв.ДДС,ведно със законната лихва от 20.07.2005 год.до окончателното изплащане.Оставено е в сила решението в останалата му част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ,а по някои от поставените въпроси и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите,по които вече ВКС се е произнесъл с решение по гр.д.№ 3868/2008 год.,а именно:за правото на собственост върху процесния трафопост,като енергиен обект по смисъла на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ,с оглед разпоредбите на чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството/отм./но действащ към момента на приватизационната сделка,от която черпи правата си ищецът [фирма] ;могат ли да преминат електрически централи и уредби в собственост на лица,които не изпълняват дейности по чл.12 ЗЕ,вкл.при продажба на обособена част от предприятие на основание чл.17а З.;за приложението на чл.117,ал.7 от ЗЕ и §4,ал.1 и 11 от ПЗР на ЗЕ и по-конкретно дължи ли се от енергийното предприятие цена за достъп на собственик на енергиен обект,изграден през 1985 год.по отношение на който не е сключен договор за достъп и в случай ,че такава се дължи,дължи ли се когато е налице спор за собствеността му между лицата за период до разрешаване на спора;дължи ли се обезщетение за предоставен достъп през собствен на ищеца трафопост,по отношение на който не е сключен договор за достъп и как се определя размерът му.Освен това сочи и следните въпроси:може ли да се счита,че е предмет на покупко-продажба на обособена част по реда на ЗППДОбП обект на електроразпределителната мрежа,който не е описан нито в заповедта за приватизация,нито в приватизационния договор;дължи ли се от енергийното предприятие цена за достъп по чл.117,ал.7 ЗЕ на собственик на енергиен обект,по отношение на който в полза на електроразпределителното предприятие са възникнали законови сервитути по чл.60,ал.1,т.2 ЗЕЕЕ/отм./вр.с §26 от ПЗР на ЗЕ,както и свързания с въпроса за приложението на чл.117,ал.7 от ЗЕ и §4,ал.1 и 11 от ПЗР на ЗЕ процесуалноправен въпрос: съществува ли нормативен акт,уреждащ размера на обезщетение за процесния период и ако съществува такава”методика” може ли бъде определена като „нормативно определени критерии”за определяне размера на обезщетението.Твърди , че въззивният съд при постановяване на решението си не е обсъдил всички доводи и доказателства,поради което неправилно е приложил материалния закон.Позовава се на множество решения на ВКС,САС,СГС,СРС,ОС-Благоевград и Определения на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
По поставените въпроси: за правото на собственост върху процесния трафопост,като енергиен обект по смисъла на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ,с оглед разпоредбите на чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството/отм./но действащ към момента на приватизационната сделка,от която черпи правата си ищецът [фирма] ;могат ли да преминат електрически централи и уредби в собственост на лица,които не изпълняват дейности по чл.12 ЗЕ,вкл.при продажба на обособена част от предприятие на основание чл.17а З.;за приложението на чл.117,ал.7 от ЗЕ и §4,ал.1 и 11 от ПЗР на ЗЕ и по-конкретно дължи ли се от енергийното предприятие цена за достъп на собственик на енергиен обект,изграден през 1985 год.по отношение на който не е сключен договор за достъп и в случай ,че такава се дължи,дължи ли се когато е налице спор за собствеността му между лицата за период до разрешаване на спора;дължи ли се обезщетение за предоставен достъп през собствен на ищеца трафопост,по отношение на който не е сключен договор за достъп и как се определя размерът му сам касаторът сочи,че са разрешени в предходното касационно производство по гр.д.№ 3868/2008 год.Действително с постановеното решение по това дело в рамките на производството по предявения иск по първите два въпроса вече е даден отговор.След като в рамките на едно и също производство вече е даден отговор на тези въпроси,то повторното им поставяне не може да обоснове извод за наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че правните изводи на съда са,че ищецът е собственик;предоставил е достъп и му се дължи цената за достъп от енергийното предприятие .Няма правни разрешения във връзка с въпроса,така както е поставен от касатора,а именно: дали задължението е обусловено от наличието или липсата на договор за достъп;прекъсва ли се задължението за периода през който има висящ процес за собственост на трафопоста и как следва да се изчисли размера на конкретното обедняване на ищеца,съответно обогатяване на ответника.А след като не е налице правно разрешаване на тези въпроси от съда,с поставянето им не може да се обоснове извод,че те обуславят извода по конкретния спор,т.е.не са въпроси по смисъла на чл.280 ГПК.
Същото следва да бъде посочено и по въпроса -дължи ли се от енергийното предприятие цена за достъп по чл.117,ал.7 ЗЕ на собственик на енергиен обект,по отношение на който в полза на електроразпределителното предприятие са възникнали законови сервитути по чл.60,ал.1,т.2 ЗЕЕЕ/отм./вр.с §26 от ПЗР на ЗЕ,както и свързания с въпроса за приложението на чл.117,ал.7 от ЗЕ и §4,ал.1 и 11 от ПЗР на ЗЕ процесуалноправен въпрос: съществува ли нормативен акт,уреждащ размера на обезщетение за процесния период и ако съществува такава”методика” може ли бъде определена като „нормативно определени критерии”за определяне размера на обезщетението.По тях също не е давано правно разрешаване от съда и по същността си представляват обща предпоставка по чл.280 ГПК за достъп до касационно обжалване.Те са повдигнати от касаторът в контекста на оплакването за неправилност и необоснованост на съдебния акт,които са основания по чл.281 ГПК.Поддържаното от касаторът,че е необходимо да се изследва възражението,че няма утвърдена методика до 2008 год.,че същата не е нормативен акт и не е валиден източник за определяне размера на хипотетично обезщетение по същество изразява несъгласие на касатора със заключението на експерта.Всички тези доводи обаче могат да бъдат преценявани едва когато решението се допусне до касационно разглеждане.
По поставения въпрос може ли да се счита,че е предмет на покупко-продажба на обособена част по реда на ЗППДОбП обект на електроразпределителната мрежа,който не е описан нито в заповедта за приватизация,нито в приватизационния договор въззивният съд не е давал правни разрешения,тъй като той е свързан с фактите по делото.Въпрос свързан с фактите по делото,макар и релевантен е фактически въпрос и с поставянето му не може да се обоснове общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.В случая касаторът привързва въпроса си към свои фактически изводи,каквито съдът не е приел да следват от доказателствата по делото.Формулиран по този начин въпросът представлява по същество оплакване за необоснованост на решението,поради неправилна преценка на доказателствата. Преценката на последния е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
На следващо място касаторът не е обосновал и тезата си защо смята , че произнасянето на касационната инстанция по така поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Основанието по посочения текст предполага приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 488 от 28.03.2012 год.на Апелативен съд – София, постановено по т.д.№ 198/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :