4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
София, 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело 737/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 139 от 09.12.2016 г. по в.т.д. № 276/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 355 от 19.07.2016 г. по т.д. № 78/2016 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК.
Касаторът счита решението за неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат се твърдения за неспазена от първата инстанция процедура по размяна на книжата, както и за необсъждане на възражението на дружеството за липса на ликвидационен дял за изплащане на едноличния собственик на капитала – длъжник по изпълнителното дело. По съображения в жалбата се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на предявения от [фирма] иск по чл.517, ал.4 ГПК, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: Налице ли е правен интерес за взискател да води иск по реда на чл.517, ал.4 ГПК в случаите, когато длъжникът е съдружник в декапитализирано дружество и не е налице въобще ликвидационен дял за изплащане на съдружника. Това годен способ за удовлетворяване ли е на взискателя след като посредством него няма да се постигне целения резултат – погасяване на дълга от ликвидационен дял. Касаторът поддържа бланкетно допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита за необосновано, от страна на касатора, приложното поле за допускане на касационна проверка. Твърди се също, че поддържаното допълнително основание не е мотивирано. Съображения в този смисъл са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Б. е приел за установено от фактическа страна, че дружеството ищец е взискател, а едноличният собственик на капитала на ответното дружество – С. Ефимкина е длъжник по изп.дело №603/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б.; По изп.дело е наложен запор върху дружествените дялове на ответното дружество, а с постановление от 12.02.2016 г. ЧСИ е овластил взискателя за прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК. Решаващият съд е възприел изцяло фактическите изводи на първата инстанция за липса на доказване, от страна на ответника, удовлетвореност на вземането, а доводите за декапитализация на дружеството са счетени за ирелевантни. Прието е, че производството по конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК, като част от изпълнителното производство, е образувано по едно безспорно вземане, инкорпорирано в надлежно издадено и неоспорено изпълнително основание, като изпълнението върху дял от търговско дружество е способ, равностоен на всички останали способи и съдебният изпълнител не преценява целесъобразността на избрания от взискателя способ. Поради това е изведен извод, че е без значение за основателността на иска дали имуществото на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на взискателя, както и дали са налице други способи за събиране на вземането.
Въззивният състав е отхвърлил като неоснователни оплакванията за ненадлежно проведена от първата инстанция процедура по размяна на книжата по делото. Приел е, че връчването на препис от исковата молба и доказателствата е редовно осъществено по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като след изготвяне на доклад по делото от 14.06.2016 г. и насрочването му, не са постъпили възражения от процесуалния пълномощник на ответното дружество. Констатирана е правилността на извършените от първата инстанция процесуални действия при отхвърляне на направени едва в първото по делото заседание възражения и доказателствени искания от страна на пълномощника на ответното дружество.
Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Формулираните от касатора въпроси са относими към предмета на делото, но не би могло да се приеме, че попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/12009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, като по отношение на този въпрос/ въпроси следва да е налице и някое от допълнителните основания по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, поставените въпроси са основани на поддържани в хода на инстанционното разглеждане на спора по същество доводи за декапитализиране на дружеството – ответник и съответно за невъзможността вземането на ищцовото дружество към длъжника – едноличен собственик на капитала на ответника да бъде удовлетворено. Видно от съобразителната част към решението е, че не е изведен извод за декапитализиране на ответното дружество. Липсата на такъв извод е достатъчен, за да се приеме, че въпросите не отговарят на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че те не са обуславящи за изхода на спора. Видно от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е , че не е поставен въпрос дали декапитализирането на дружеството – ответник по предявен конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК е факт, релевантен към основателността на иска. Липсата на изрично формулиран въпрос в този смисъл, който би бил обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява основание за отхвърляне на искането за допускане на касационно разглеждане на делото. В тази насока настоящият състав на ВКС съобразява указанията, дадени в посочения по-горе акт на нормативно тълкуване, според които е недопустимо касационната инстанция да извежда служебно правен въпрос, попадащ в обхвата по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от недоказване на общата предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка е посочена само бланкетно, без да е обосновано твърдението, че произнасянето по въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно т.4 от ТР 1/2009 г.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 139 от 09.12.2016 г. по в.т.д. № 276/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: