О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 19.07.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 967 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника адв. Д. Л.-А. срещу решение № 2438/20.12.2016г. по в.т.д.№ 4922/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което е обезсилено решение № 3202/15.06.2016г. по т.д. № 2/2015г. на Благоевградски окръжен съд в частта по исковете с правно осн. чл.440 ГПК с предмет правото на собственост върху хладилна инсталация за „ S. V. + B. 2 + SL + M. + 8 бр.хладилни камери и върху централна вентилация и климатизация „Л.“ и е прекратено производството по делото в тази част.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касацията – „Районна потребителска кооперация“, [населено място] и [фирма] не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът се легитимира като трето за изпълнителното производство лице. Констатирал е, че по отношение на процесните движими вещи е осъществена публична продан като с постановление за възлагане, влязло в сила на 08.04.2015г., те са възложени на купувача [фирма]. Извършено е било и разпределение на получената сума. САС е намерил, че нормата на чл.440 ГПК визира като условие за допустимостта на иска наличието на висящ изпълнителен процес, като при реализирано изпълнение третото лице няма правен интерес от посочената искова защита. С оглед на изложеното съдът е приел, че искът е недопустим и е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Разполага ли едно трето лице, което твърди, че е собственик на движими вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение чрез публична продан, с правен интерес от защита по исков ред на осн. чл.440 ГПК? ; 2/ Кога започва и кога приключва един изпълнителен процес? Касаторът въвежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по двата въпроса по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. По първи въпрос твърди противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК : Решение № 96/23.07.2013г. по т.д. № 1076/2011г. на ВКС, I т.о., по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се сочи противоречие с незадължителната практика на съдилищата : Решение № 155/13.01.2011г. по гр.д. № 327/201г. на РС – Елхово; Решение № 75/27.07.2012г. по гр.д. № 570/2011г. на РС – Първомай. По втори въпрос се сочи задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС,т.о., Решение № 47/08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г. на ВКС, II т.о.
Настоящата инстанция намира, че формулираният първи въпрос не се явява обуславящ крайния правен извод на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.440 ГПК. В настоящия случай не е отречен изобщо правният интерес на едно трето лице, което твърди, че е собственик на движими вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение в процес между други две лица, да предяви иск по чл.440 ГПК. Съобразени са конкретни доказателства и е направен извод, че този правен интерес съществува докато е висящ изпълнителния процес, в рамките на който е било предприето принудително изпълнение спрямо спорните вещи.
Даденото разрешение е в унисон със съществуващата задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК.
В Определение № 178/06.04.2017г. по ч.гр.д. № 651/2017г. на ВКС, IV г.о. е прието, че защитата на трето лице срещу насочено принудително изпълнение за парично вземане върху негов имот, който той не владее, се осъществява по исков ред, според чл.440, ал.1 ГПК. Процесуално легитимирано да предяви отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника в изпълнителния процес е това трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение, а с уважаването на иска се цели прекратяване на започналото изпълнение върху чужда вещ – чл.433, ал.1, т.7 ГПК. В този смисъл, трето лице има правен интерес от защитата по реда на чл.440 ГПК, когато неговият имот се държи от длъжника и по отношение на него са предприети изпълнителни действия, които според ищеца следва да се бъдат преустановени, тъй като имущественото право не принадлежи на длъжника. Когато изпълнителното производство е приключило с възлагане на имота, ищецът няма правен интерес от иск срещу страните в изпълнителния процес по реда на чл.440 ГПК, тъй като в този случай не може да се прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а ищецът следва да се защити по общия исков ред.
С Определение № 184/13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на ІІІ г.о., Определение № 608 от 09.11.2009 г. по ч. т. дело № 507/2009 г. на ВКС, І т.о. също е дадено разрешение, че от значение за правния интерес от провеждане на иска по чл.440 ГПК е наличието на насочено срещу процесните вещи принудително изпълнение.
С Решение № 42/27.02.2014г. по гр.д. № 6994/2013г. на ВКС е прието, че абсолютните процесуални предпоставки, които осъществяват изискванията на чл. 440 ГПК, са следните: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 440 ГПК.
Цитираното от касатора Решение № 96/23.07.2013г. по т.д. № 1076/2011г. на ВКС, I т.о. е постановено по друг правен въпрос, а именно за разпределението на доказателствената тежест относно установяването на принадлежността на правото на собственост върху МПС по иск, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК.
Създадената задължителна практика по първия въпрос и съобразяването на въззивния съд с нея, не може да обуслови извод за осъществяване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Втори въпрос е поставен от касатора в контекст на възражения срещу законосъобразността на извършената от съдебния изпълнител публична продан при възражение от длъжника, че вещите, срещу които е насочено принудителното изпълнение не са негова собственост и представяне на доказателства : фактура и опис към нея и копие от дневник за продажби. Подобни възражения срещу законосъобразността на изпълнителни действия не следва да се обсъждат и не са обсъждани от въззивния съд по иска с правно осн. чл.440 ГПК. Сочената от касатора съдебна практика на ВКС е по въпрос относно доказателствената стойност на съставените фактури и отразяването им в счетоводството на длъжника и няма отношение към приключването на изпълнителния процес. Не се обосновават останалите предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, доколкото липсва посочена противоречива съдебна практика по този въпрос и не се навеждат съображения за необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2438/20.12.2016г. по в.т.д.№ 4922/2016г. на Софийски апелативен съд,ТО, 9-ти състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: