О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 07.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4371/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н процесуален представител на ищеца Е. “Ф” – град В., против въззивно решение от 28.5.2008 г. по гр.д. №382/2007 г. по описа на Видинския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице нарушения на чл.чл.36 и 67 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички доказателства, представени по делото в тяхната съвкупност. Относно предявения насрещен иск се твърди, че същият е недопустим, тъй като е приет за разглеждане след приключване на първото по делото съдебно заседание. Освен това се навежда и довод, че насрещната искова молба е нередовна, на основание чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, тъй като не е посочено основанието за завеждане на същата.
С допълнителна молба от 12.12.2008 г. се правят отново оплаквания за нарушения на материалния закон.
Представени са два съдебни акта – решение и определение, първото по въпросите на материалния спор, а второто – във връзка с приемането на насрещния иск.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Г. И. от град М., посредством процесуалния си представител – адв. К, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допълнителната молба към него и отговора на ответника по касация намира, че по главния иск изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. От изложението е видно, че се сочат факти и обстоятелства по спора, както и доводи на касатора относно въззивното решение, което сочи на оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които по естеството си представлява касационни оплаквания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Относно изложението във връзка с насрещния иск съдът счита, че е формулиран съществен процесуален въпрос, за това кое е първото по делото заседание с оглед направеното от ответника възражение за местна подсъдност. Към посочения въпрос е приложено определение №70/25.3.1998 г. по ч.гр.д. №110/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. Приложеното определение обаче е неотносимо към поставения въпрос, тъй като визира първото по делото заседание спрямо първоначално конституирания ответник и всички ответници конституирани след това заседание.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.5.2008 г. по гр.д. №382/2007 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, по касационна жалба, вх. №А-1173/17.7.2008 г., подадена от адв. Н процесуален представител ищеца Е. “Ф” от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: