О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 15.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 3285/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. Т. Т. чрез пълномощник адв.М. В. срещу определение № 287/ 09.04.2015 г. по гр.д.№ 68/ 2015 г. на Окръжен съд-Перник.
Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно окръжният съд е направил извод за недопустимост на възражението по чл.423 ал.1 ГПК като подадено извън законовия едномесечен срок.Счита,че не е налице редовно връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение,тъй като подписът на сина му П. Т. е положен в графата за лично получил адресат, а не в графата за получател със задължение да го предаде.Твърди,че възражението е подадено в едномесечния срок от узнаването на заповедта.Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Т. П.”-АД не взема становище по нея.
Състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение и е допустима , като компетентна да я разгледа с оглед разпоредбата на §14 ПЗР ЗИД ГПК / бр.50/2015 г.,Държавен вестник/е настоящата инстанция. По същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение окръжният съд е оставел без разглеждане подаденото от жалбоподателя възражение по реда на чл.423 ал.1т.1 ГПК за недължимост на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 6223/29.10.2013 г. по ч.гр.д.№7188/2013 г. на Районен съд-Перник и е прекратил производството по делото.Приел е ,че поканата за доброволно изпълнение е връчена в кантората на ЧСИ рег.№752 на 07.01.2014 г./в действителност отразената на поканата дата на връчване е 01.07.2014 г./ на Т.Т.-снаха на длъжника-жалбоподател в настоящото производство.С оглед твърдението,че го е уведомила за връчването на 07.11.2014 г. и постъпването на възражението на 8.12.2014 г.- понеделник, е счел ,че след събиране на доказателства ще се прецени дали то е подадено в законовия срок.По делото е разпитан като свидетел П. Т.- син на жалбоподателя,получил съобщението за връчване на заповедта за изпълнение на 03.04.2014 г.,който е описал кога и как е съобщил на жалбоподателя за това обстоятелство.Относно връчването на поканата за доброволно изпълнение на Т.Т. не са събрани доказателства, въпреки дадената възможност.В резултат окръжният съд е приел,че жалбоподателят е узнал за издадената заповед малко след 03.04.2014 г., а възражението е подадено на 08.12.2014 г., далеч след изтичане на едномесечния срок по чл.423 ал.1 ГПК.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че обжалваното определение е правилно,макар и по различни от изложените в него мотиви.Неправилен е изводът,че срокът за подаване на възражението по чл.423 ал.1 ГПК е започнал да тече малко след 03.04.2014 г. На посочената дата е връчено съобщение за издадената заповед за изпълнение и от този момент започва да тече двуседмичният срок за подаване на възражение по чл.414 ал.2 ГПК.За да възникне законовата възможност за подаване на възражението по чл. 423 ал.1 ГПК следва да е налице някоя от предпоставките по т.1-4. Срокът започва да тече от момента на възникването на някоя от тези хипотези, а не от датата на връчване на заповедта по чл.414 ал.2 ГПК.Освен това не може да бъде споделено становището,че връчването на свид.П. Т. е надлежно. Подписът му е положен в графата за лично получил адресат, а не в графата за получател със задължение да предаде на адресата.Следователно не може да бъде направен извод,че той е поел задължението за предаване по чл. 46 ал.2 изр.2 ГПК.При това положение за жалбоподателя е възникнала процесуалната възможност да подаде възражение по чл.423 ал.1 ГПК в хипотезата по т.1 , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение,когато тя не му е връчена надлежно.В случая това е станало с връчването на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело.Същата е получена в кантората на ЧСИ от неговата снаха Т.Т. на 01.07.2014 г.,която е положила подписа си в графата за получател със задължение да предаде на адресата.Съгласно чл.46 ал.4 ГПК с получаването на съобщението от друго лице се смята,че връчването е извършено на адресата.Законовият срок по чл. 423 ал.1 ГПК е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 01.08.2014 г. Не са представени доказателства за по-късно узнаване от страна на жалбоподателя и причини поради които получилата поканата Т.Т. не е успяла своевременно да уведоми жалбоподателя.Подаденото на 08.12.2014 г. възражение е извън законовия едномесечен срок и поради това правилно е оставено без разглеждане.
Поради съвпадане на крайния резултат в изводите на настоящия състав на ВКС,ІІІ г.о. с тези на въззивния съд, макар и по различни събражения,следва определението постановено от него да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 287/09.04.2015 г. по гр.д.№ 68/2015 г. на Окръжен съд-Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: