О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София 17.05.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 623/2018 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. П. в качеството му на процесуален представител на Ю. М. Х., против решение № 437/09.11.2017 г. по гр.д. № 593/2017 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140/16.05.2017 г. по гр.д. № 202/2017 г. по описа на Велинградски районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на А. М. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,претърпени от престъпление,извършено на 18.09.2015 год. и предмет на присъда № 25/28.09.2016 год.,постановена по н.о.х.д.№ 125/2016 год. по описа на РС-Велинград,ведно със законната лихва,считано от 18.09.2015 год. до окончателното изплащане,както и разноски в размер на 800 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
Касаторът се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси: 1.Основание ли е за отлагане на делото участието на пълномощника на страната в заседание по друго дело,което е било насрочено по-рано,като за това е сезирал съдебния състав по делото,по което се иска отлагане и когато страната е във фактическа невъзможност да се яви поради ангажираност,за което са представени надлежни доказателства; 2.Когато делата се разглеждат от граждански състави на районен и окръжен съд по едно и също време – дата и час,кое дело е с предимство-това разглеждано в окръжен съд или това в районен съд.Следва ли в случай ,че се приеме положение за предимство на един съд пред друг,да се отчита реда на насрочване на съдебните заседания и техния брой или евентуално завършеността на съдебно дирене; 3.В случай,че страна е поискала отлагане на делото на основание чл.142,ал.2 ГПК и е посочила и представила доказателства за наличие на препятствия,тя и нейния процесуален представител да се явят в съдебно заседание,но въпреки това съдът е дал ход на делото,то следва ли на неявилата се страна,която е поискала отлагане на делото да й се даде възможност да представи писмена защита.Позовава се на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материално правния въпрос за приложение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Позовава се на ППВС и две решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.Позовава се на същото основание и по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.142,ал.2 ГПК,позовавайки се на две решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,без да формулира въпрос.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – А. М. Х. , чрез процесуалния й представител адв. Дж. Т.,в който се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното въззивно решение, което с оглед цената на предявения иск подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,въззивният съд след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото е приел, че е налице причинна връзка между действията на ответника и претърпените неимуществени вреди от настъпилата средна телесна повреда от ищцата – счупване с разместване на дистална лява предмишница/счупване на двете кости – лъчева и лакетна/.Взел е предвид,че с присъда № 25/ 28.09.2016г. постановена по н. о. х. дело № 125/2016г. по описа на Районен съд Велинград,влязла в законна сила на 11.01.2017г.,ответника Х. е бил признат за виновен ,в това,че на 18.09.2015г. в [населено място] ,е причинил на ищцата Х. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване с разместване на дистална лява предмишница/счупени и двете кости лъчева и лакетна кост/,което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник,поради което му е било наложено на основание чл.129 ал.1 от НК наказание –лишаване от свобода за срок от десет месеца ,с приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК.Приел е,че от значение за размера на обезщетението е степента и характера на увреждането,обстоятелствата при които е получено,продължителността на лечението/около един месец гипсова имобилизация/,извършените медицински манипулации,перспективата и последиците от увреждането,възрастта на увреденото лице/60 год./,както и произтичащите от него физически и психологически последици – уплахата,която е преживяла при удара,силните емоционални страдания впоследствие и търпените болки в първите дни,както и при първите физиотерапевтични процедури.Отчел е,че към края на оздравителния процес последиците от травмата са отшумели изцяло и прогнозата за здравословното състояние на ищцата е благоприятна. Съобразявайки критериите за справедливост в ППВС № 4/1968 год., разпоредбата на чл.52 ЗЗД и постоянната практика на ВКС въззивния съд е приел,че обезщетението за претърпените неимуществени вреди,определено от първоинстанционния съд ще я репарира в пълна степен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания по т. 4 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, селективното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е налице тогава, когато решаването на релевирания като значим за изхода на делото правен въпрос е свързан било с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез изправителното и тълкуване, поради това, че е неясна, непълна или противоречива, било когато поради настъпила в обществените отношения или законодателството промяна, формираната трайна съдебна практика по приложението на конкретната правна норма следва да бъде изоставена, за да бъде създадена нова или подлежи на осъвременяване, каквито доводи касаторът въобще не излага. По въпросите относно приложението на чл.142,ал.2 ГПК и чл.149,ал.3 ГПК е създадена трайна безпротиворечива съдебна практика на ВКС, ненуждаеща се от осъвременяване, според която правото на участие и защита на страната в процеса е нарушено, само когато едновременно и страната и пълномощникът й по делото не могат да се явят поради препятствие,което не може да бъде отстранено.Настоящия случай не е такъв,тъй като в подадената молба за отлагане не е посочено и доказано наличие на препятствие, което страната не може да отстрани,т.е.,че е в невъзможност да се яви лично. При фактическа и правна сложност на делото, съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В тази хипотеза на чл.149,ал.3 ГПК, писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на устните състезания. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата и. Предвид изложеното, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл.149,ал.1 ГПК – за даване ход на устните състезания по делото,какъвто не е настоящия случай.Поддържаното основание за касация по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по двата въпроса не се подкрепя от нито един от приложените съдебни актове.В тях е прието,че правото на участие и защита на страната в процеса е нарушено,тъй като едновременно и страната и пълномощникът по делото не могат да се явят поради препятствие.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставеният втори процесуално правен въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора.
Формулираният материалноправен въпрос обуславя решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Различната оценка на жалбоподателя по отношение на релевантните факти не може да обуслови основание за допускане до касационна проверка.Решаващата воля на въззивния съд е съобразена с даденото задължително тълкуване на закона/ ППВС № 4/1968 г/ , както и с трайната практика на ВКС /решение № 710/2010 от 19.01.2011 г. по гр. дело № 1824/2009 г. на IVг.о./ ,според която “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика на ВС, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Само за прецизност на постановения акт следва да се посочи, че не е обосновано наличието на нито една от специалните предпоставки.
С оглед изхода на делото в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437/09.11.2017 г. по гр.д. № 593/2017 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на А. М. Х., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: