О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 27.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 336 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. К. А. от гр. С. против разпореждане без номер от 14 април 2009 г., постановено по гр.д. № 635 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е върната касационната жалба на В. А. против решение № 311 от 17 ноември 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че за настоящото гражданско производство се прилагат разпоредбите на отменения ГПК, а не на действащия; законовото право на равно третиране включва в себе си и правото на равно прилагане на гражданскопроцесуалните правила спрямо всички граждани на Република България, поради което, като е приложил разпоредбите на действащия ГПК, съдът е дискриминирал касатора.
Ответникът А. за с. п. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че касаторът не е изпълнил дадените с разпореждане от 24 февруари 2009 г. указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 от ГПК и поради изтичане на определения седмичен срок, жалбата следва да бъде върната.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Касационната жалба против въззивното решение е постъпила във въззивния съд на 23 февруари 2009 г., поради което по отношение на съдържанието й и необходимите към нея приложения следва да се прилага именно действащия ГПК, а не отменения такъв. Този извод произтича от текста на § 48 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК от 2007 г., според който новият ГПК влиза в сила от 1 март 2008 г., а по аргумент на противното от § 2 ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК от 2007 г., след като касационната жалба е постъпила във въззивния съд след датата на влизането в сила на новия ГПК, то разглеждането й, респективно – изискванията към нея, следва да са съобразно действащия ГПК. Затова твърдението на касатора, че чрез прилагането на изискванията на действащия ГПК съдът го е дискриминирал, са явно неоснователни.
След постъпването на касационната жалба въззивният съд е извършил проверката по чл. 285 от ГПК за спазването на изискванията на чл. 284 от ГПК, констатирал е нередовности и с разпореждане от 24 февруари 2009 г. е указал на касатора да посочи същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът в решението си, как този въпрос нарушава критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК и да обоснове твърденията си в тази връзка, жалбата и изложението да бъдат приподписани от адвокат и да се представят съответният брой преписи. Разпореждането е подробно и ясно мотивирано. Съобщението, заедно с препис от самото разпореждане, е получено от касатора на 1 април 2009 г., но в указания му от съда едноседмичен срок в деловодството на съда не е представена поправена искова молба.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 286 ал. 1 т. 2 от ГПК като е върнал касационната жалба, тъй като констатираните нередовности не са били отстранени в срок от касатора. Съдът намира тук за нужно да отбележи, че с действията си по този начин съдът е приложил равно третиране на касатора спрямо всички останали гражданскоправни субекти в страната, тъй като изискванията на действащия процесуален ред спрямо страните по гражданските дела следва да са еднакви за всеки един от тях. Освен това, в полученото на 1 април 2009 г. лично от касатора съобщение за констатираните в касационната му жалба нередовности, изрично на лицевата част на съобщението е отразено, че касаторът може с писмена молба да заяви желанието си да ползва правна помощ при необходимост и право за това. Следователно, касаторът е бил уведомен, че има право да поиска такава помощ в случай на затруднения с приложимите правила на закона. Тази възможност обаче касаторът не е избрал да използва.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане без номер от 14 април 2009 г., постановено по гр.д. № 635 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е върната касационната жалба на В. К. А. от гр. С. против решение № 311 от 17 ноември 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: